Петък, Май 07, 2021
Новини

Новините

27 август 2015 - 4 години от старта на интернет страницата vardarsko.org

На 27 август 2011 (точно преди четири години) се появи първият материал на Страницата за позитивни новини и история vardarsko.org.

За тази четири  години страницата има над 250 000 уникални посещения. За голямо съжаление липсата на брояч ни лишава от възможността да проследим откъде идват тези посещения.Четири са основните рубрики: История, Православие, Култура и Новини.

Най-посещаваните статти по теми са:

История:

1.1. Добро поле. Подпоручик Мазгалов (? - 1918) - 1433 посещения

2. Третият щурм на Дойран - 1918г. - 1309 посещения

3. На 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавия Божик" - 1231 посещения

Православие:

1. Православните храмове в Община Несебър - 2758 посещения

2. Православните храмове в Община Малко Търново - 1938 посещения

3. Православните храмове в Община Бургас - 1866 посещения

Култура:

1. 7 причини да посетим село Баня (до Иракли), общ. Несебър - 1615 посещения

2. Културна програма на Община Несебър - Май 2012 - 1362 посещения

3. Културна програма на Община Несебър - Юни 2012 - 1205 посещения

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Духовният водач

Всяко населено място има своя водач, своя духовен водач. Това не са хората с парите, които са давали работа и са помагали със средствата си. Макар, че в онези времена и това не е било маловажно.Но става въпрос за духовния водач, човекът, който достига до сърцата на всички. Със своя дух, характер, идеали, морал, музика, поезия и т.н.

 

Такъв духовен водач на град Орхание (Ботевград), е бил Стамен Панчев. За него с възхищение говори банкера Атанас Буров, когато разказва спомените си от затвора.

Млад поет, учител, офицер от Славната Българска армия. Когато сме имали право да имаме славна войска.Когато е било чест да бъдеш войник, офицер в тази армия и с когото близките са се гордеели. И смъртта на бойното поле в тези горди времена е била "сладка", по думите на поета.

Днес, във времето на фалшивите герои, на фалшивите ценности, на фалшивите идеали, на фалшивите истини, си позволяваме да споменем Стамен Панчев. Скоро се навършиха 102 год. от гибелта на този славен  българин.

семейна снимка, Стамен Панчев в средата, прав

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Роден през 1879 г. във възрожденски род на българи, поборници, съратници на Левски. Завършва гимназия в Кюстендил и по-късно учи в София философия и педагогика. По-късно завършва и офицерската школа. Директор е на училището в Абланица, а после преподава в Троян.

Стамен Панчев е добър музикант. Изнасял е концерти с приятели в ученическите и студентски години, свирил е на цигулка.

В ранната есен на 1912 година е мобилизиран и заминава на фронта. Поетът си купува "сабля и пистолет "Наган". В началото на октомври започва Балканската война и веднага се включва заедно с бойната си част - 38 ми пехотен полк, в боевете. През януари при възобновяването на бойните действия подпоручик Панчев е ранен в крака. За кратко е в отпуск по болест. Вижда се със семейството -любимата жена и малкия син в София.

„Сърцето ми се свива, като гледам тия здрави и силни мъже, които страдат и се мъчат за великото и бляскаво бъдеще на земята, за която те мислят и ден, и нощ и се шегуват, и се смеят през мрежата на своята селска скръб за своите огнища, деца, ливади, волове и овце, за изоставеното рало, за всичко, което създава богатството и хубостта на родината”, пише подпоручик Панчев от фронта.

След още едно раняване отказва лечение и продължава действията си на фронта.В края на март на беломорския бряг край Епиватос, с частта си отбива няколко кавалерийски атаки но получава  тежко раняване в корема от корабната артилерия. Това са тежките боеве, които води 38 ми пех. полк заедно с 37 ми пирински полк в района на Чонгора- Ялос - Кум Бургас. След тежко прекарана вечер, Стамен Панчев издъхва със снимката на тригодишния си син Павел в ръка. Погребан е в Кадъкьой.

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

който те милува твой баща


Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

(част от стихотворението "Сине мой", което е известно като градска песен)

....................

съвременен вариант на песента правят и рок състав "Българи" :

pavel-panchev_2.jpg - 27.97 Kb

възпетият Павел Панчев

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Свети Дух

Свети дух е един от най-големите религиозни празници. Чества се 50 дни след Великден. Това е и денят Петдесятница, когато Светият Дух слиза на земята. За много държави този ден се счита за официален празник. Приема се и като рожден ден на Църквата.

mkpametnik2.jpg - 61.97 Kb

По традиция Свети дух се приема и като денят на падналите за свободата на Македония. Патриотичните организации отбелязват това с чествания, ходене до Църквата, организиране на панахида за падналите, събиране на землячеството на излети, освещаване на патриотични знамена и други.

Тази година Денят на Свети Дух се падна на първи юни - понеделник. В църквата "Света Богородица" в Несебър се отслужи панахида. След това представители на землячеството на бежанците от Македония, посетиха паметника на бежанците от Македония и Тракия, в градинката до бившата сладкарница "Делфин", като положиха цветя.

mk3.jpg - 67.79 Kb

 

Сдружение "Вардарско слънце", заедно с представители на македонски родове полагат цветя на Паметника

Остров Трикери

Когато прочетох романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това”, който описва живота на селяните в добричко през първата половина на миналия век, ми направи впечатление един факт. След като са заклали прасето, семейството и комшиите сядат на масата. По-възрастните подканват  майката на автора (романът е автобиографичен), млада булка, да изпее песента за Стоян,  войник от времето на Междусъюзническата война. Стоян е бил  заточен в концлагера за български военнопленици на остров Трикери. Младата невеста на Стоян, чака своя любим дълги години. Стоян успява да избяга от острова след девет години и когато се прибира изтощен у дома, заварва жена си, която след отчаяно чакане е създала ново семейство.  В романа на Ивайло Петров, всички на масата се натъжават и насълзяват.

По-късно, когато чух тази песен, войникът се казваше Йордан, предпопалагам, заради това, че  песента е народна и името се е променило.

Остров Трикери се намира срещу град Волос . На този малък остров са били заточени повече от 10000 българи.

Мястото е красиво, чудесно за почивка и днес, красивия волоски залив е известен на мнозина българи като чудесен курорт.

 

Георги Дракалиев от Бургас,  създаде документалния  филм „Концлагерът Трикери“. Дракалиев е наследник на един от заточените по време на войните българи на  остров Трикери.

 

Филмът е дълъг 27 минути. Разказва за съдбата на българите, заловени и заточени на малкия остров на 17 юни 1913-та година. Част от тях са военнопленици от българския гарнизон в Солун, много обаче са и цивилно население. Това  е първият концлагер в Европа от днешна гледна точка, разказва Георги Дракалиев. Неговият прадядо, възрастен свещеник е загинал на острова. Заточените са оставени без храна, само на солена риба, а на острова няма вода и водоизточници.

 

Всяка дума  във филма е спомен на интервюираните  и няма никаква интерпретация. Трудно е било за автора да изреже най-мъчителните думи от разказите на старите хора.

Чешкият журналист Владимир Сис е пряк участник на събитията и той написва книгата „Гробовете на Трикери”.

„Колко са били тия нещастници? Гърците ги показват за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена…”

trike.jpg - 23.17 Kb

Владимир Сис в четническа униформа

Сръбската държава, съюзник на гърците  прави три опита да убие Сис.

trik.jpg - 21.04 Kb

снимката е на сайта на "Сите българи заедно"

 

В онези времена всички в България са знаели името на Трикери .

Благодарни сме на нашия приятел Жоро Дракалиев за това, че е възкресил този трагичен момент от нашата история. Изразявам и надеждата ни този филм скоро да се излъчи и в Несебър.

Когато победителите пишат историята, много важно е да съхраним нашата гледна точка. И да не забравяме, че тя, историята, винаги е била удобно оръдие в ръцете на политиците.

Заглавна снимка: БНР - Радио Стара Загора

линк към песента :

https://www.youtube.com/watch?v=PDsS5tTLGoY

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Още статии...

Страница 4 от 93

4
Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 754
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 767413