След Съединението от 6 септември 1885г., съседните държавици надават кански вой. Обосновавайки се с демагогското и лицемерно „равновесие на силите”, не само Сърбия, но и Румъния и Гърция предявяват претенции за земи, от хилядолетия населени с българи и исконна част от Българското землище. Разрешение за военни действия от Великите сили получава само Сърбия, в чиито планове освен присъединяването на Видин и София, влиза окупацията на цяла България.
На 2 ноември 1885г. сръбската агресия е в ход. Но малобройния Западен корпус успява да забави настъплението на врага. От изток, с безпримерни в световната военна история пеши маршове, пристигат полковете на Източния корпус. Изминавайки около 130 километра само за денонощие и половина, вместо за четири, както е по „европейските стандарти”, те се хвърлят в боя и обръщат врага в безредно бягство.
Бляскавата победа на младата Българска войска под командването на княз Александър І Батенберг и неговите капитани утвърждават Съединението, спечелвайки уважението на европейската общественост и военните среди. Съединената Българска държава започва своя бърз възход, ставайки водеща сила на Балканите и една от най-развитите държави в Европа.
Чест и слава на героите! Бог да прости войните, паднали в тази братоубийствена война! Мир на праха им!

Снимка:  Ивайло Милушев/ novanews.bg - Паметникът на „Плачещия воин” във Видин, който символизира мъката на войника- победител в една братоубийствена война

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

         На 21 октомври 1912г. в западните Родопи се разиграва един немислим за световната военна мисъл срещен бой. Срещу настъпващият османски пехотен корпус, наброяващ 40 000 войници, се изправя един единствен български пехотен полк – 21-ви Средногорски, командван от полковник Владимир Серафимов. Неговите едва 5 000 бойци са твърдо решени да не допуснат повече врагът да гази свещенната Родопа планина. „До един ще измрем, но няма да отстъпим.”
         Сблъсъкът на двете армии е при кота 1311 между селата Аламидере и Палас. Численото превъзходство е осем турци срещу един български войник! Цели осем часа българските лъвове се сражават с непрекъснато прииждащите нови табори. Привечер полковник Серафимов вдига изнемощелите бойци в последна контраатака на нож. Под звуците на „Шуми Марица”, с мощно „Ура”, политат напред Средногорските юнаци. И става чудо! Зашеметеният противник панически побягва от бойното поле.
         Вечна слава на героите, сражавали се за народа и Отечеството! Бог да ги прости!