За джаз певицата Радка Тонефф не се знае много в България, но в Норвегия името и е със статут на национална гордост. За съжаление през 1982 г. тя умира само на 30 годишна възраст. Обстоятелствата около смъртта и са не изяснени и до сега. Нейното тяло е намерено безжизнено в един от парковете на Осло, а предположенията са, че смъртта и е причинена от свръх доза лекарства или бяла смърт. През 2001 г. е учредена награда на нейно име от 24 000 крони за принос към норвежката култура. Тази награда е изключително престижа и се печели от малък брой хора.

Тя е дъщеря на българския емигрант Тони Тонев и Сис - Лилиан -Тонеф. Баща й е човек с различни артистични способности. Учи оперно пеене при Христина Морфова, участва в различни фолклорни ансамбли, свири на акордеон и пиано, работи като професионален фотограф, включително и в престижната за времето си чешка киностудия "Барандов" през 1948 г. Чрез него Радка от дете се докосва до красотата на българската народна музика и бит.

Като малка проявява интерес към клавишните инструменти. Следват уроци по пиано от шестгодишна възраст. Шестнадесетгодишната тийнейджърка е поканена за солистка на ритъм & блус група от Колботен - квартал на Осло. По време и след завършване на консерваторията водещи джазмузиканти често я канят за участия. Житейският път на Радка е свързан с името на басиста Арилд Андерсен - дългогодишен близък приятел, колега и неин продуцент.

През 1974 г. е създаден "Радка Тонеф квинтет". През 1977 г. излиза и първият й албум "Winter poem", посрещнат с голям интерес от меломаните и музикалната критика. До фаталната 1982 г. Радка записва още три албума: "It don't come easy", "Fairytales" и "Radka Toneff - live in Hamburg". Животът на певицата е наситен с турнета, фестивали, клубни участия и телевизионни записи. Радка е не само изпълнител. Тя често пише стиховете и музиката, които изпълнява.

Iztochnik: http://bnr.bg/plovdiv

Snimka: nrk.no

Включването на България в Първата световна война на страната обречените на разгром Германска, Австро – Унгарска и Османска империи съвсем закономерно довежда до нова национална катастрофа. Продажна и безскруполна политическа сган, ръководена от непадащ по-долу от нея монарх, присъединява Отечеството ни към сражаващата се на два фронта и притежаваща ограничени ресурси континентална коалиция. Но вонята на парите е неустоима...
Чудесата от небивалия и масов героизъм на българските войни, невъзможни и немислими за която и да е друга армия, са забравени на фона на огромните и тежки репарации, наложени от победителите. Сто хиляди български семейства остават без бащи и синове. Стотици хиляди български деца остават сираци и трябва сами да осигуряват своята прехрана. Десетки хиляди са военно инвалидите.
Хищните ни съседи отгризват хиляди квадратни километри от Българското землище, населени изцяло с българи от древни времена. Южна Добружда отново е поробена от Румъния, Западна Тракия е подарена на Гърция, а Западните покрайнини и Струмица – на Сърбия. Тях, години по-късно, френският премиер Клемансо ще нарече „чакалите на нашата победа”.
Въпреки жестокият удар, България се съвзема. Българският народ, воден от Богосътворения Български дух, само за десетилетие и половина довежда страната си до челната десетка по икономическо развитие в Европа.
Но идва нова война и нова робия – този път комунистическа. Икономически България просперира, но духът на народа е смазан. Лишеният от вярата си български народ обръща гръб на своето Отечество, което за него става вече „тази държава”. А тя лесно се заменя с друга. Станахме вече нежелано бреме в собствената си страна, в собствените си села и градове. За четвърт век клептокрация народът ни се стопи наполовина – двама зад граница, един в гробищата.
Реформите продължават с пълна сила. „Окончателното решение на българския въпрос” е само въпрос на време. Обезбългаряването на древната Българска земя е в ход и само строшаването на черупката, в която се е сврял всеки от нас, отваряйки душата си съм свещенната Православна вяра, дадена ни от нашия Създател, е в състояние да спре заличаването на народа ни от лицето на земята. Бог да ни е на помощ!

Снимка: utre.bg

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!