Четвъртък, Септември 21, 2017
Новини

Новините

Духовният водач

Всяко населено място има своя водач, своя духовен водач. Това не са хората с парите, които са давали работа и са помагали със средствата си. Макар, че в онези времена и това не е било маловажно.Но става въпрос за духовния водач, човекът, който достига до сърцата на всички. Със своя дух, характер, идеали, морал, музика, поезия и т.н.

 

Такъв духовен водач на град Орхание (Ботевград), е бил Стамен Панчев. За него с възхищение говори банкера Атанас Буров, когато разказва спомените си от затвора.

Млад поет, учител, офицер от Славната Българска армия. Когато сме имали право да имаме славна войска.Когато е било чест да бъдеш войник, офицер в тази армия и с когото близките са се гордеели. И смъртта на бойното поле в тези горди времена е била "сладка", по думите на поета.

Днес, във времето на фалшивите герои, на фалшивите ценности, на фалшивите идеали, на фалшивите истини, си позволяваме да споменем Стамен Панчев. Скоро се навършиха 102 год. от гибелта на този славен  българин.

семейна снимка, Стамен Панчев в средата, прав

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Роден през 1879 г. във възрожденски род на българи, поборници, съратници на Левски. Завършва гимназия в Кюстендил и по-късно учи в София философия и педагогика. По-късно завършва и офицерската школа. Директор е на училището в Абланица, а после преподава в Троян.

Стамен Панчев е добър музикант. Изнасял е концерти с приятели в ученическите и студентски години, свирил е на цигулка.

В ранната есен на 1912 година е мобилизиран и заминава на фронта. Поетът си купува "сабля и пистолет "Наган". В началото на октомври започва Балканската война и веднага се включва заедно с бойната си част - 38 ми пехотен полк, в боевете. През януари при възобновяването на бойните действия подпоручик Панчев е ранен в крака. За кратко е в отпуск по болест. Вижда се със семейството -любимата жена и малкия син в София.

„Сърцето ми се свива, като гледам тия здрави и силни мъже, които страдат и се мъчат за великото и бляскаво бъдеще на земята, за която те мислят и ден, и нощ и се шегуват, и се смеят през мрежата на своята селска скръб за своите огнища, деца, ливади, волове и овце, за изоставеното рало, за всичко, което създава богатството и хубостта на родината”, пише подпоручик Панчев от фронта.

След още едно раняване отказва лечение и продължава действията си на фронта.В края на март на беломорския бряг край Епиватос, с частта си отбива няколко кавалерийски атаки но получава  тежко раняване в корема от корабната артилерия. Това са тежките боеве, които води 38 ми пех. полк заедно с 37 ми пирински полк в района на Чонгора- Ялос - Кум Бургас. След тежко прекарана вечер, Стамен Панчев издъхва със снимката на тригодишния си син Павел в ръка. Погребан е в Кадъкьой.

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

който те милува твой баща


Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

(част от стихотворението "Сине мой", което е известно като градска песен)

....................

съвременен вариант на песента правят и рок състав "Българи" :

pavel-panchev_2.jpg - 27.97 Kb

възпетият Павел Панчев

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Първи май

Днес отново е Първи май – т.нар. Ден на труда. Вменява се на човечеството, че на този ден е започнала борбата за работниците за по-добро заплащане и по-добри условия на труд.
А какво се е случило в действителност в Чикаго преди повече от сто години? Използвайки справедливите искания на работниците, банковият капитал, ръководен от барон фон ван дер дьо д”Ротшилд започва война срещу промишления капитал, стремящ се дотогава да бъде независим от от него и от заробващите го условия и лихви по банковите кредити.  
На този ден в Чикаго работническа демонстрация развява флага на Ротшилд - червеното знаме (DER   ROT   SCHIELDE). Манипулирайки американската, а впоследствие и световната работническа класа, банковият капитал дадделява над промишления чрез спекулата, въведена във финансовата система. Източвайки към своите банки печалбите на собствениците на фабриките и заводите, банковият капитал поглъща промишления, превръщайки се във финансов капитал.
Този Ротшилдов и сие финансов капитал, прегазващ и до ден днешен планини човешки трупове и реки човешка кръв, излъчва от своите среди финансовите олигарси, новият световен елит, съставляващ главната движеща сила на Новия световен ред, за пълно и тотално световно господство на избранници на Сатаната.  
Ще си честитим ли Първи май с развят по улици и площади рот шилд?

Снимка: Панагюрска информационна агенция

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Остров Трикери

Когато прочетох романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това”, който описва живота на селяните в добричко през първата половина на миналия век, ми направи впечатление един факт. След като са заклали прасето, семейството и комшиите сядат на масата. По-възрастните подканват  майката на автора (романът е автобиографичен), млада булка, да изпее песента за Стоян,  войник от времето на Междусъюзническата война. Стоян е бил  заточен в концлагера за български военнопленици на остров Трикери. Младата невеста на Стоян, чака своя любим дълги години. Стоян успява да избяга от острова след девет години и когато се прибира изтощен у дома, заварва жена си, която след отчаяно чакане е създала ново семейство.  В романа на Ивайло Петров, всички на масата се натъжават и насълзяват.

По-късно, когато чух тази песен, войникът се казваше Йордан, предпопалагам, заради това, че  песента е народна и името се е променило.

Остров Трикери се намира срещу град Волос . На този малък остров са били заточени повече от 10000 българи.

Мястото е красиво, чудесно за почивка и днес, красивия волоски залив е известен на мнозина българи като чудесен курорт.

 

Георги Дракалиев от Бургас,  създаде документалния  филм „Концлагерът Трикери“. Дракалиев е наследник на един от заточените по време на войните българи на  остров Трикери.

 

Филмът е дълъг 27 минути. Разказва за съдбата на българите, заловени и заточени на малкия остров на 17 юни 1913-та година. Част от тях са военнопленици от българския гарнизон в Солун, много обаче са и цивилно население. Това  е първият концлагер в Европа от днешна гледна точка, разказва Георги Дракалиев. Неговият прадядо, възрастен свещеник е загинал на острова. Заточените са оставени без храна, само на солена риба, а на острова няма вода и водоизточници.

 

Всяка дума  във филма е спомен на интервюираните  и няма никаква интерпретация. Трудно е било за автора да изреже най-мъчителните думи от разказите на старите хора.

Чешкият журналист Владимир Сис е пряк участник на събитията и той написва книгата „Гробовете на Трикери”.

„Колко са били тия нещастници? Гърците ги показват за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена…”

trike.jpg - 23.17 Kb

Владимир Сис в четническа униформа

Сръбската държава, съюзник на гърците  прави три опита да убие Сис.

trik.jpg - 21.04 Kb

снимката е на сайта на "Сите българи заедно"

 

В онези времена всички в България са знаели името на Трикери .

Благодарни сме на нашия приятел Жоро Дракалиев за това, че е възкресил този трагичен момент от нашата история. Изразявам и надеждата ни този филм скоро да се излъчи и в Несебър.

Когато победителите пишат историята, много важно е да съхраним нашата гледна точка. И да не забравяме, че тя, историята, винаги е била удобно оръдие в ръцете на политиците.

Заглавна снимка: БНР - Радио Стара Загора

линк към песента :

https://www.youtube.com/watch?v=PDsS5tTLGoY

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

3б клас на СОУ „Любен Каравелов“ в Несебър – най-сръчни, смели и устремени (Снимки)

След оспорвана битка учениците от трети „Б” клас от СОУ “Любен Каравелов”,  гр. Несебър  грабнаха първото място на тазгодишното спортно състезание  „Сръчни.  Смели.  Устремени.”.

Всички участници показаха завидни спортни умения и страхотен състезателен хъс. Те бяха подкрепени от своите съученици, родители и учители, които също приеха състезанието толкова емоционално.

За всички участници и гости имаше много изненади и награди.  Състезанието се организира от „Обществен дарителски фонд – област Бургас” със съдействието на Община Несебър, Регионален инспекторат по образованието Бургас, Областна дирекция на МВР Бургас, Областна дирекция пожарна безопасност и защита на населението, Областен съвет БЧК Бургас.

Идеята е тези състезания да се превърнат в ежегодна традиция във всички общини на област Бургас и като втори етап, чрез националната мрежа на обществените фондации- в национална програма. Това ще допринесе и за по-доброто развитие на гражданското ни общество.

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Още статии...

Страница 4 от 92

4
Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 362432