Петък, Юли 19, 2019
Новини

Исторически Статии

Генерал Стоян Стоянов (1913 - 1997)

Роден е на 12 март 1913г. в село Галата, Варненско. Баща му е знаменосецът на 8-ми пехотен Приморски полк, загинал при обсадата на Одрин пет месеца преди да се роди сина му.
През 1934г. постъпва във Военното училище, в новосъздадения курс за летци. След завършването му през 1937г. постъпва в школата в Казанлък, а през 1938г., показал отлични резултати, е изпратен на специализация в Германия. Там пръв от българските летци пилотира „Месершмит”. При завършването през 1939г. на школата във Верньойхен получава диплома за инструктор-изтребител. Завръщайки се в България, е назначен за инсруктор в Изтребителната школа в Карлово, а от 1943г. е командир на ято от 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк.
На 1 август 1943г. 180 бомбандировача от 9-та въздушна армия на САЩ навлизат във въздушното пространство над България. Българските изтребители са вдигнати по тревога. В този бой поручик Стоянов сваля бомбандировач В 24 и поврежда друг, за което на церемония в двореца е награден от цар Борис ІІІ с Орден за храброст и германски Железен кръст. Заедно с подпоручик Бочев са първите български летци, наградени с Орден за храброст лично от царя на българите.
Стоян Стоянов участва в повече от 40 въздушни битки в защита на Отечеството, сражавайки се героично с въздушните терористи, сипещи бомбения си товар над българските градове, „хуманно” избиващи жени, деца и старци. В бойния си актив записва 3 свалени бомбандировача и 2 изтребителя, повредени – 3 бомбандировача и 1 изтребител.
На 14 септември 1945г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир на 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Участва в първата фаза на войната срещу Германия. От есента на 1945г. заема последователно различни длъжности: командир на 36-ти изтребителен полк, инспектор на изтребителната авиация, командир на бригада, началник на бойната подготовка на ВВС, заместник-командващ на ПВО, командир на дивизия, началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация. През 1956г. е уволнен от комунистическата власт.
През 1960г. става екскурзовод в Рилския манастир за повече от 30 години. Там написва мемоарната си книга „Ние бранихме тебе, София”.
През 1992г. е произведен в чин генерал-майор. Умира на 13 март 1997г. погребан е в Карлово с военни почести. Мир на праха му!

Подпоручик Петър Бочев (1920 - 1945)

Роден е на 20 ноември 1920г. в село Крушето. След завършването на Военното училище, изкарва курсовете за летец-изтребител в Долна Митрополия и Карлово. Назначен е в 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк.
На 1 август 1943г. излита със своя „Месершмит” срещу бомбандировъчна формация, завръщаща се от Румъния. Сваля бомбандировач В 24, за което на церемония в двореца лично от цар Борис ІІІ получава орден „За храброст” и германски „Железен кръст” ІІ клас с лента. На 24 ноември е тежко ранен във въздушен бой, но успява да повреди бомбандировач.
След като се възстановява, продължава да брани Родината от вражеските лешояди. От 22 юли до 26 август 1944г. сваля три и поврежда един бомбандировач.
След 9 септември бойните действия вече се водят срещу Германия. На 5 октомври при щурмуване на германска позиция, самолетът му е улучен от зенитната артилерия. Успява да кацне, но след това следите му се губят.
В статията си „Българската противотанкова бригада в състава на СС” руският изследовател Михаил Кожемякин пише, че в бригадата се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршал Гьоринг снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх".
На 6 май 1945г. подпоручик Бочев излита на разузнавателен полет в района на австрийския град Щокерау . Открил голямо струпване на съветски войски с танкове и гаубична артилерия, той презарежда самолета и излита отново. Повече не се завръща...

Поручик Неделчо Бончев (1917 - 1945)

Роден е на 21 юни 1917г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”, след което постъпва във Военното училище. След като го завършва, е изпратен на специализация в Италия, а след това и в Изтребителната школа в Карлово.
Бойният си път на летец – изтребител започва във 2-ри авиополк. През август 1943г. и назначен за командир на 652 ято от 2-ри орляк на 6-ти изтребителен полк. С ятото си защитава небето на Родината от безбройните англо-американски пълчища, целящи чрез масиран въздушен терор да принудят България да излезе от войната.
Във въздушният бой на 20 декември 1943г. поврежда вражески бомбандировач, първата си победа печели на 30 март 1944г., сваляйки В 17 „Летяща крепост”.
Настъпва 17 април 1944г., „Черният Великден” за българската авиация. В нападението участват 350 бомбандировача и 100 изтребителя. Новите американски изтребители приличат твърде много на българските Месершмити, поради което нашите летци понасят тежки загуби от първоначалната изненада. Но бързо се съвземат и атакуват врага с цялата мощ на своите великолепни машини.
В този бой поручик Бончев атакува бомбандировач на височина 7 000м. Стремейки се да се приближи до целта на минимална дистанция, той открива огън от упор. При близкото разминаване се врязва в опашката му. От таранният удар самолетите експлодират. Неделчо Бончев е изхвърлен от самолета си, успява да отвори парашута и се приземява благополучно. Няколко дни по-късно, в интервю, ще обясни героизма си така: „Увлякох се от противника и трябваше да го сваля. Това е всичко.”
Но изгубвайки ботушите си, е принуден да върви бос в снега, от което развива бронхопневмония. Лекуват го цяло лято, а есента, въпреки лекарската забрана за летене, се връща в строя. Бойните действия вече се водят срещу Германия.
В началото на октомври 1944г. водената от него група изтребители щурмува германска колона по шосето Куманово – Крива паланка. Самолетът му е улучен от зенитен снаряд. Поручик Бончев скача с парашут, но е пленен. Видян е за последна жив на входа на военнопленническия лагер в Скопие. Предполага се, че в лагера отново развива пневмония, заради която не издържа преход до друг лагер и е убит от конвоиращите. Гробът му е неизвестен. Мир на праха му!

Полковник Стефан Маринополски (1920 - 2008)

Роден е на 27 ноември 1920г. в Русе, в семейството на командира на 5-ти Дунавски пехотен полк. Още като дете е привлечен от авиацията, виждайки прелитащ над казармата на полка самолет.
През  1937г. постъпва във  Военната гимназия, а през 1939г. - във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940г. извършва първия си самостоятелен полет на Фоке – Вулф 44. През юни 1941г. е на специализация в Италия. В България се завръща през октомври.
На 30 януари 1942г. е произведен в чин подпоручик  -летец. Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия, след което е назначен във 2-ри орляк на 6-ти изтребителен полк, дислоциран в Карлово. Орлякът, командван от капитан – летец Николай Бошнаков, се състои от три ята и щабно крило – общо 34 френски изтребителя „Девоатин” Д 520, получени от германските трофеи.
Първите две бойни задачи 2-ри орляк изпълнява на 14 и 24 ноември 1943г., когато вражеската авиация бомбандира София. При следващото нападение, на 10 декември, извършено от 60 бомбандировача и 60 изтребителя, Стефан Маринополски получава бойното си кръщене. Вдигнати по тревога по време на учебни стрелби, 4 крила с общо 16 изтребителя догонват отдалечаващият се вече противник. Крилото, в което е подпоручик Маринополси, атакува и сваля един бомбандировач, но загубва водещия си – командира на 5-то ято капитан Павел Павлов. На 16 декември орлякът е пребазиран на летище Враждебна.
На 20 декември 50 бомбандировача и 50 изтребителя отново връхлитат София. В този бой Стефан Маринополски сваля бомбандировач В 24 „Либерейтър”. Когато орлякът пристига по обед над града, откъм Сливница се задава втората вражеска вълна. Подпоручик Маринополски прави завой и открива огън последователно по целия фронт на формацията. Един самолет е улучен тежко и пада някъде около Босилеград.
През януари 1944г. 5-то ято, на което е заместник – командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит”. Стефан Маринополски се сприятелява с инструктора барон фон Подевилс. С новите самолети ятото участва в боят на 17 април – „Черния великден”. Подхождащите „Мустанг”-и са припознати като „Месершмит”-ите от 3-ти орляк. Докато нашите летци разберат грешката, за броени секунди губят шестима бойни другари и девет машини. Маринополски е ранен и с труд успява да приземи повредения си самолет.
Втори орляк е пребазиран на летище Карлово за окомплектоване и почивка. Тук са подложени на два въздушни удара – на 12 юни през нощта от 60 бомбандировача и на 28 юни през деня от още 150. Орлякът е пребазиран на летище Баня, Карловско.
След преврата на 9 септември 1944г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк. На 7 юли 1946г. е арестуван и изпратен в „Куциан”, а през 1947г. – в „Белене”. Освободен е през 1952г. през 1957г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине през границата с Австрия. Свързва се с приятеля си барон фон Подевилс, който му оказва неоценима помощ. Постъпва за шест години на работа в радио „Свободна Европа”. От 1963г. живее в САЩ. През 1993г. се завръща в Родината. На 30 септември 2008г. полковник Маринополски напуска този свят. Мир на праха му!

Бомбандировките над България

Принудена на 2 март 1941г. да застане на страната на Тристранния пакт вследсвие на шпионската афера, наречена гръмко „Соболева акция” и при наличието на 500 000 германска армия на границата ни, България на 12 декември 1941г. под натиск от страна на Германия обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите са, че тази война ще бъде символична, тъй като българската войска не се сражава по фронтовете.        
Месец след като България става съюзник на Германия, на 6 април 1941г. германската армия нахлува в Гърция и Югославия. Още сутринта четири югославски самолета бомбандират жп гарата в Кюстендил и близкия жилищен район. Убити и ранени са около 150 души. След обед един югославски самолет хвърля бомби над София, вечерта го последват шест британски бомбандировача.
От 12 юни 1942г. бомбандировачи от състава на 9-та въздушна армия на САЩ започват атаки срещу нефтените находища в Плоещ. Част от самолетите хвърлят бомбения си товар и над български градове. На въздушен терор са подложени Русе, Перник, Скопие и други градове.           
Но бомбандирането на българските градове без да е обявена война бледнее пред чудовищните злодеяния, извършвани от съюзническите военнопрестъпници – хвърлянето от самолетите на бомби - играчки. Бомби, предназначени единствено за деца, за българските деца. Убиването и осакатяването на деца са признати за най-отвратителните престъпления, извършвани срещу човешки същества. Извършителите им въпреки човешкия си външен вид, трудно могат да се нарекат хора. Връх на цинизма е, именно изчадията, дали заповедите за извършването на тези престъпления, да тръбят на всеослушание, че са водачи на най-хуманните нации.
От 1 август 1943г. бомбандировачите В 24 от 9-та армия започват да преминават през небето на България редовно и масирано в направление Плоещ. В нападението този ден участват около 180 самолета. Успоредно с това зачестяват и бомбандировките над българските градове. На 20 август са бомбандирани Исперих и Пордим. На 13 септември – Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък, на 6 ноември – Пловдив. София е бомбандирана на 14 (90 бомбандировача и 50 изтребителя) и 24 ноември (60 бомбандировача и 40 изтребители) и 10 (60 бомбандировача и 60 изтребители) и 20 (50 бомбандировача и 50 изтребители) декември. Стотици са жертвите, дадени от мирното население.
Българските летци получават заповед да атакуват противника. Въпреки многократното превъзходство на противника, нашите орли се сражават смело и самоотвержено, защитавайки народа и Отечеството си от врага. „А ние бяхме само 81 летци изтребители...” – пише в спомените си о.з. Петър Манолев, тогава поручик. При първият сигнал за въздушна опасност те са сядали в самолетите си и са излитали срещу врага – шепа орли срещу стотици лешояди. Изправните самолети по това време са били едва 40 на брой, които заедно с 56-те оръдия на ПВО успяват да свалят 13 машини. Нашите загуби са 5 изтребителя.
На 20 декември 1943г. отбивайки налитащите англо-американски лешояди, поручик Димитър Списаревски, след като с оръдеен огън сваля един от тях, се врязва със своя Месершмит във водача на формацията, насочил се да хвърли бомбите си върху София. С цената на своя живот героят спасява живота да десетки хора. Това е първият въздушен таран в историята на българската авиация.
В края на 1943г. е сформирана 15-та въздушна армия на САЩ, към която е придадена 205-та британска авиогрупа. Тази въздушна армада има задачата да срине българските градове и да унищожи населението им, т.е. да извърши акт на геноцид спрямо българския народ, така както британската и американската авиация масово е избивала германски и японски жени и деца по заповед на правителствата на Великобритания и САЩ.
През 1944г. силата и интензивността на въздушния терор на България нарастват.  На 10 януари през деня 280 самолета на 5 вълни атакуват София. За първи път наред с В 24 участват и новите В 17. Излетелите 39 български и германски изтребителя свалят 11 от тях, повредени са също 11. През нощта долитат 80 английски бомбандировача. Срещу тях открива огън зенитната артилерия, но без успех. Загиват над 750 мирни жители. В същия ден е нападнат и Скопие – убити са над 100 души. На 24 януари са извършени нови нападения: над Кунино, Беглеж, Враца и отново Скопие.       
През март британците извършват четири нащни бомбандировки, в които участват общо над 150 самолета. Българската авиация не разполага с изтребители за нощно действие, поради което противодействие оказва само зенитната артилерия.
На 30 март 370 бомбандировача и 230 изтребителя се нахвърлят срещу София. Всички изправни български изтребители, 77 на брой, излитат срещу врага. В жестокия и неравен бой те свалят 4 бомбандировача и 3 изтребителя, повредени са 9 и 3 съответно. Въпреки огромния героизъм на българските летци, те не успяват да отклонят англо-американските пълчища от бомбандирането на града.
Най-тежкият ден за авиацията ни става 17 април – „черният Великден”. На този ден 350 бомбандировача, охранявани от 100 нови изтребителя, на 8 вълни атакуват София. Срещу тях излитат 37 изтребителя, огън откриват и всичките 12 противо въздушни батареи. Свалени са 4 вражески самолета, повредени са 6. В този въздушен бой поручик Неделчо Бончев извърша таран на американски бомбандировач – вторият по ред след тарана на Димитър Списаревски. Самият пилот успява да се спаси, скачайки с парашут.
В този бой нашите изтребители понасят най-тежките загуби от началото на въздушната война. Свалени са 9 самолета, повредени са три. Загиват шестима летци. Причината за това е, че новият американски изтребител „Мустанг”, чийто силует силно наподобявал на „Месершмит”, първоначално е приет от нашите летци за свой. Изненадващите атаки на вражеските самолети довеждат до тези тежки загуби.
Това е последната голяма бомбандировка над България от общо 17, в които са участвали над 2 000 вражески самолета. Свалени са 117 машини, 65 от тях са дело на изтребителната авиация, много други падат по пътя и не се завръщат в базите си. Пленени са 329 души от екипажите, около 200 са загиналите.
Нашите загуби се изчисляват на 27 самолета и 22 летци. Мир на праха им!

Още статии...

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 752
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 554468