Четвъртък, Ноември 15, 2018
Новини

Исторически Статии

Капитан Димитър Списаревски (1916 - 1943)

Spisarevski

Роден е на 19 юни 1916г.в окупирания от румъните Добрич. Произхожда от старият котленски възрожденски род  Аполоновци. От Аполоновия род са  Неофит  Бозвели и съратникът на Раковски  Панайот  Хаджидобрев, първият преводач от френски на Виктор Юго, генерали, академици, министри, съдии, поети...
Димитър е кръстен на своя чичо, подло убит като парламентьор от сърбите, неизтърпял хулите и ругатните от разюзданата пасмина по адрес на България и защитил офицерската си чест.
Баща му Светозар е бил офицер от запаса. Често се отбивал в местната кръчма, където до среднощ поръчвал да се свирят само български патриотични песни и особено  „Шуми Марица”. Заради непоклатимото му родолюбие  една нощ през 1919г. семейството е прогонено от града и емигрира в България.
Установяват се в София. Там Димитър постъпва в  елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Висок и буен, добър ученик и спортист, той е избран за знаменосец на гимназията. Нетърпящ несправедливости, винаги се намесвал в защита на по-слабите, раздавайки справедливост с твърда ръка.
След завършване на гимназията, постъпва във Военното училище. Когато в училището е създаден курс за бойни пилоти, не се двоуми ни най-малко. Оглеждайки го внимателно, капитанът-летец отсича: „Началото е добро!”  Но буйният му нрав и твърдият характер не се харесват много на началството. Поради една остра реакция от негова страна на началническа несправедливост, Димитър Списаревски е изключен от училището и изпратен в 6-ти пехотен полк. Проявявяйки се като отличен боец, скоро е повишен в чин кандидат-подофицер и с личното ходатайство на командира на полка е възстановен като юнкер.
През 1938г. целият випуск от 16 летци е изпратен в Германия. Отначало се обучават в пилотското училище Клауфбойрен, а по-късно в школата за висш пилотаж Верньойхен. По вина на германски капитан загиват двама български летци. Германецът на всеослушание обижда българите, предизвиквайки гнева на Спаича, както са го наричали приятелите му. Здрав пердах отнася не само капитанът, но и още петима германци, опитали се да му помогнат. За тази патриотична постъпка, на другия ден Димитър Списаревски е поздравен пред строя от началника на школата.
Бойният му другар Стоян Стоянов си спомня: „Има известни личности, които рязко се отличават от околните - срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните... Обикновено беше спокоен човек с бавни, отмерени движения и издържани обноски... Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на своите другари. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин.”
Димитър Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939г. Назначен е в 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк. През пролетта на 1942г. е изпратен в изтребителната школа в Долна Митрополия като инструктор. През есента на 1943г. е командирован в района на Ламанша, за да наблюдава въздушните битки.
Настъпва 20 декември 1943г... В този ден армада американски бомбандировачи, прикривани от глутница изтребители, се насочва към София за поредната терористична атака. В защита на родното небе излитат българските изтребители. Един от тях е поручик Димитър Списаревски. С цената на своя живот той сваля два лешояда, като втория е разцепен на парчета от таранния удар българската машина.
Димитър Списаревски посмъртно е награден с Орден за храброст и е повишен в чин капитан. Вечна слава на героя!

Генерал Стоян Стоянов (1913 - 1997)

Роден е на 12 март 1913г. в село Галата, Варненско. Баща му е знаменосецът на 8-ми пехотен Приморски полк, загинал при обсадата на Одрин пет месеца преди да се роди сина му.
През 1934г. постъпва във Военното училище, в новосъздадения курс за летци. След завършването му през 1937г. постъпва в школата в Казанлък, а през 1938г., показал отлични резултати, е изпратен на специализация в Германия. Там пръв от българските летци пилотира „Месершмит”. При завършването през 1939г. на школата във Верньойхен получава диплома за инструктор-изтребител. Завръщайки се в България, е назначен за инсруктор в Изтребителната школа в Карлово, а от 1943г. е командир на ято от 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк.
На 1 август 1943г. 180 бомбандировача от 9-та въздушна армия на САЩ навлизат във въздушното пространство над България. Българските изтребители са вдигнати по тревога. В този бой поручик Стоянов сваля бомбандировач В 24 и поврежда друг, за което на церемония в двореца е награден от цар Борис ІІІ с Орден за храброст и германски Железен кръст. Заедно с подпоручик Бочев са първите български летци, наградени с Орден за храброст лично от царя на българите.
Стоян Стоянов участва в повече от 40 въздушни битки в защита на Отечеството, сражавайки се героично с въздушните терористи, сипещи бомбения си товар над българските градове, „хуманно” избиващи жени, деца и старци. В бойния си актив записва 3 свалени бомбандировача и 2 изтребителя, повредени – 3 бомбандировача и 1 изтребител.
На 14 септември 1945г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир на 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Участва в първата фаза на войната срещу Германия. От есента на 1945г. заема последователно различни длъжности: командир на 36-ти изтребителен полк, инспектор на изтребителната авиация, командир на бригада, началник на бойната подготовка на ВВС, заместник-командващ на ПВО, командир на дивизия, началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация. През 1956г. е уволнен от комунистическата власт.
През 1960г. става екскурзовод в Рилския манастир за повече от 30 години. Там написва мемоарната си книга „Ние бранихме тебе, София”.
През 1992г. е произведен в чин генерал-майор. Умира на 13 март 1997г. погребан е в Карлово с военни почести. Мир на праха му!

Подпоручик Петър Бочев (1920 - 1945)

Роден е на 20 ноември 1920г. в село Крушето. След завършването на Военното училище, изкарва курсовете за летец-изтребител в Долна Митрополия и Карлово. Назначен е в 3-ти орляк на 6-ти изтребителен полк.
На 1 август 1943г. излита със своя „Месершмит” срещу бомбандировъчна формация, завръщаща се от Румъния. Сваля бомбандировач В 24, за което на церемония в двореца лично от цар Борис ІІІ получава орден „За храброст” и германски „Железен кръст” ІІ клас с лента. На 24 ноември е тежко ранен във въздушен бой, но успява да повреди бомбандировач.
След като се възстановява, продължава да брани Родината от вражеските лешояди. От 22 юли до 26 август 1944г. сваля три и поврежда един бомбандировач.
След 9 септември бойните действия вече се водят срещу Германия. На 5 октомври при щурмуване на германска позиция, самолетът му е улучен от зенитната артилерия. Успява да кацне, но след това следите му се губят.
В статията си „Българската противотанкова бригада в състава на СС” руският изследовател Михаил Кожемякин пише, че в бригадата се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршал Гьоринг снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх".
На 6 май 1945г. подпоручик Бочев излита на разузнавателен полет в района на австрийския град Щокерау . Открил голямо струпване на съветски войски с танкове и гаубична артилерия, той презарежда самолета и излита отново. Повече не се завръща...

Поручик Неделчо Бончев (1917 - 1945)

Роден е на 21 юни 1917г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”, след което постъпва във Военното училище. След като го завършва, е изпратен на специализация в Италия, а след това и в Изтребителната школа в Карлово.
Бойният си път на летец – изтребител започва във 2-ри авиополк. През август 1943г. и назначен за командир на 652 ято от 2-ри орляк на 6-ти изтребителен полк. С ятото си защитава небето на Родината от безбройните англо-американски пълчища, целящи чрез масиран въздушен терор да принудят България да излезе от войната.
Във въздушният бой на 20 декември 1943г. поврежда вражески бомбандировач, първата си победа печели на 30 март 1944г., сваляйки В 17 „Летяща крепост”.
Настъпва 17 април 1944г., „Черният Великден” за българската авиация. В нападението участват 350 бомбандировача и 100 изтребителя. Новите американски изтребители приличат твърде много на българските Месершмити, поради което нашите летци понасят тежки загуби от първоначалната изненада. Но бързо се съвземат и атакуват врага с цялата мощ на своите великолепни машини.
В този бой поручик Бончев атакува бомбандировач на височина 7 000м. Стремейки се да се приближи до целта на минимална дистанция, той открива огън от упор. При близкото разминаване се врязва в опашката му. От таранният удар самолетите експлодират. Неделчо Бончев е изхвърлен от самолета си, успява да отвори парашута и се приземява благополучно. Няколко дни по-късно, в интервю, ще обясни героизма си така: „Увлякох се от противника и трябваше да го сваля. Това е всичко.”
Но изгубвайки ботушите си, е принуден да върви бос в снега, от което развива бронхопневмония. Лекуват го цяло лято, а есента, въпреки лекарската забрана за летене, се връща в строя. Бойните действия вече се водят срещу Германия.
В началото на октомври 1944г. водената от него група изтребители щурмува германска колона по шосето Куманово – Крива паланка. Самолетът му е улучен от зенитен снаряд. Поручик Бончев скача с парашут, но е пленен. Видян е за последна жив на входа на военнопленническия лагер в Скопие. Предполага се, че в лагера отново развива пневмония, заради която не издържа преход до друг лагер и е убит от конвоиращите. Гробът му е неизвестен. Мир на праха му!

Полковник Стефан Маринополски (1920 - 2008)

Роден е на 27 ноември 1920г. в Русе, в семейството на командира на 5-ти Дунавски пехотен полк. Още като дете е привлечен от авиацията, виждайки прелитащ над казармата на полка самолет.
През  1937г. постъпва във  Военната гимназия, а през 1939г. - във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940г. извършва първия си самостоятелен полет на Фоке – Вулф 44. През юни 1941г. е на специализация в Италия. В България се завръща през октомври.
На 30 януари 1942г. е произведен в чин подпоручик  -летец. Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия, след което е назначен във 2-ри орляк на 6-ти изтребителен полк, дислоциран в Карлово. Орлякът, командван от капитан – летец Николай Бошнаков, се състои от три ята и щабно крило – общо 34 френски изтребителя „Девоатин” Д 520, получени от германските трофеи.
Първите две бойни задачи 2-ри орляк изпълнява на 14 и 24 ноември 1943г., когато вражеската авиация бомбандира София. При следващото нападение, на 10 декември, извършено от 60 бомбандировача и 60 изтребителя, Стефан Маринополски получава бойното си кръщене. Вдигнати по тревога по време на учебни стрелби, 4 крила с общо 16 изтребителя догонват отдалечаващият се вече противник. Крилото, в което е подпоручик Маринополси, атакува и сваля един бомбандировач, но загубва водещия си – командира на 5-то ято капитан Павел Павлов. На 16 декември орлякът е пребазиран на летище Враждебна.
На 20 декември 50 бомбандировача и 50 изтребителя отново връхлитат София. В този бой Стефан Маринополски сваля бомбандировач В 24 „Либерейтър”. Когато орлякът пристига по обед над града, откъм Сливница се задава втората вражеска вълна. Подпоручик Маринополски прави завой и открива огън последователно по целия фронт на формацията. Един самолет е улучен тежко и пада някъде около Босилеград.
През януари 1944г. 5-то ято, на което е заместник – командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит”. Стефан Маринополски се сприятелява с инструктора барон фон Подевилс. С новите самолети ятото участва в боят на 17 април – „Черния великден”. Подхождащите „Мустанг”-и са припознати като „Месершмит”-ите от 3-ти орляк. Докато нашите летци разберат грешката, за броени секунди губят шестима бойни другари и девет машини. Маринополски е ранен и с труд успява да приземи повредения си самолет.
Втори орляк е пребазиран на летище Карлово за окомплектоване и почивка. Тук са подложени на два въздушни удара – на 12 юни през нощта от 60 бомбандировача и на 28 юни през деня от още 150. Орлякът е пребазиран на летище Баня, Карловско.
След преврата на 9 септември 1944г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк. На 7 юли 1946г. е арестуван и изпратен в „Куциан”, а през 1947г. – в „Белене”. Освободен е през 1952г. през 1957г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине през границата с Австрия. Свързва се с приятеля си барон фон Подевилс, който му оказва неоценима помощ. Постъпва за шест години на работа в радио „Свободна Европа”. От 1963г. живее в САЩ. През 1993г. се завръща в Родината. На 30 септември 2008г. полковник Маринополски напуска този свят. Мир на праха му!

Още статии...

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 479715