Вторник, Септември 18, 2018
Новини

От Солун до Трикери - пътят към ада. Част І

На 12 октомври 1913г. в пристанище Варна акостира българският параход „Варна”. Хората, които слизат от него, представляват кошмарна гледка, ходещи сенки на хора. Това са оцелелите 1 800 български военнопленници и солунски граждани от преизподнята на остров Трикери. Седем хиляди българи са пленени в Солун през месец юни. Голяма част от тях по пътя към остров Трикери са изхвърлени в морето. „Колко бяха удавени, колко... Нямат брой. Удавени? Разбира се. Сами няма да скочат в морето. Хвърляхме ги ние, още от Солунското пристанище. Как защо? Българи бяха и нищо повече.” – заявява гръцкият лодкар на Владимир Сис, човекът, който пръв научава за българите на острова и информира веднага българските власти.
На 9 октомври 1912г. Балканският съюз започва война срещу Османската империя за освобождението на останалите под турска власт българи, сърби и гърци. Главните сили на Българската армия – осем пехотни дивизии, сведени в три армии, са дислоцирани в Източна Тракия. В Родопите е развърнат Родопският отряд, в който влиза 2-ра Тракийска дивизия. За действия в долината на Струма в направление Солун край Кюстендил и Дупница е съсредоточена 7-ма Рилска дивизия, наброяваща 37 000 бойци, която заедно със сръбската Тимошка дивизия са в състава на ІІ сръбска армия. За действия в тила на противника от състава на ВМОРО са формирани 59 разузнавателно-диверсионни чети с 3000 четници.
В Северна Македония е развърната турската Вардарска армия и Струмският корпус – общо 86 000 души. Срещу тях са 200 000 българи и сърби. В Южна Македония са дислоцирани 2 корпуса с 51 000 души и още 25 000 в Северна Албания.
Към Солун от юг настъпва гръцката Тесалийска армия с численост 100 000 души, разгромявайки 29 000 корпус на Тахсин паша. Настъпващата от север 7-ма Рилска дивизия разгромява Струмския корпус, но на 15 октомври настъплението й е спряно от командващия ІІ съюзна армия. Подновено е едва на 18 октомври по заповед на генерал Савов.
До 27 октомври гръцката армия почива край Енидже Вардар, докато българските войски водят бой с турците, разгромяват ги и към тази дата достигат Айватово. Командирът на дивизията „генералъ Тодоровъ въ това време имаше съобщение отъ гръцкия главнокомандващъ... българските войски да не влизатъ въ Солунъ. Въ същото почти време една гръцка дивизия се насочи къмъ Айватово, отъ началника на която генералъ Тодоровъ получилъ известие че... ако българските войски настъпятъ за този градъ, ще бъде принуденъ да заповяда да ги срещнатъ съ огънъ.” Това съобщава в мемоарите си генерал Лазаров, по това време командир на дружина от 14-ти пехотен Македонски полк.
„На 27. октомврий единъ влакъ отъ 40 вагона, натъпканъ съ гръцки жандарми, премина по линията и мостовете... и отидоха да превзематъ Солунъ. Едновременно съ гръцките жандарми влезе въ Солунъ и единъ ескадронъ отъ  5 коненъ полкъ” – пише генерал Лазаров. На 29 с.м. България и Гърция се споразумяват в града да има и български гарнизон – 3-та дружина от 14-ти полк, командвана от подполковник Велизар Лазаров.
От самото начало гърците всячески саботират дейността на гарнизона. Опитват се със сила да завземат джамията „Св. София”, но срещат решителен отпор: „Тукъ обаче, те срещнаха  българските  ножове,  видеха българските храбри синове и като чуха категоричното заявление на командира на  14 пех.  Македонски полкъ полковникъ  Михайлова, че всички ще загинемъ тукъ, но „Св.София” ще задържимъ, гръцката войска се оттегли и затаи въ себе си злобата, за да я прояви при по-удобенъ моментъ.”
Срещу всяка къща, в която са настанени български войници, са настанени много повече гръцки, прогонвайки стопаните от тях. „Отъ това техно желание най-много пострадаха турските бежанци..., които требваше да бъдатъ изпъдени от Солунъ и отведени на полето..., гдето прекараха на открито цялата влажна и дъждовна есенъ и тежката зима.  Бежанците се състояха отъ: жени, деца, баби, стари недъгави старци и мъже... Никаква милост за техъ, никаква грижа за техъ!...  Те не съществуваха за гръцките сърца.”
Гръцките разбойници започват открито да мародерстват солунското население. Грабежите и безнаказаните убийства са ежедневие. За разлика от тях българите закрилят мирните жители. „Самият факт, че целото почти турско и еврейско население молеше български войници да живеятъ въ техните квартири, показва къмъ кои войски населението имаше доверие и подъ чие покровителство то беше спокойно и сигурно за своя имотъ, честъ и животъ.”
Още със завладяването на Егейска Македония гърците започват изтребление на българи – цивилни и войници. „Населението от цели села тамъ бе изваждано посредъ нощ в горите и избивано, защото не искаше да подпише поднесената му молба до гръцкия владика, че признава патриаршията... В село Зелениче (Костурско) интелигенцията бе избита въ гробищата...
Въ единъ прекрасенъ денъ, находящите се тамъ (в Съботско) български войници биватъ обсадени и оставени безъ храна. Когато поискали да отидатъ и да попитатъ какво означава тази постъпка на гърците, единъ залпъ поваля почти всички на земята. Ранените беха донесени тайно въ солунските болници, гдето беха отровени...
Следъ като се свърши с българските войници в Съботско, започна се съ нашето население... и изпразднените вече солунски затвори се препълниха отново,  а оттукъ по известния пътъ – пакъ въ морето и гробищата по островите...
Дойде ред и на Солунъ. Подъ предлогъ на търсене оръжие, всички български къщи, черкви, училища и пансиони беха обискирани и целото българско мъжко население бе хвърлено въ затворите...”
„Българските вестници, издавани в Солунъ, беха спрени, печатниците беха затворени... Всички официални разпореждания се пишеха на гръцки, френски, турски и еврейски, но не и на български... На систематично преследване беха подложени и българските учители и чиновници. Първите... едни избегаха в Стара България, а други... беха поселени на о-въ Трикери. Чиновниците, верни на своя дългъ, останаха до край, но затуй мнозина намериха дъното на морето... Мнозина, следъ тежки мъки и изтезания, се върнаха въ България, заприличали на сенки и скелети.”
Българите в Солун отстояват на всички несгоди и предизвикателства с висок дух на родолюбие и себеотрицание. Те искрено вярват, че правдата ще възтържествува и Македония ще бъде присъединена към Майка България. „Ние мислихме наивно, че света и културна Европа знаятъ чия е Македония... По-късно видехме какъ Европа произнесе своята присъда. Като модеренъ Соломонъ тя разсече детето на две части и даде едната на гърците, а другата на сърбите.”

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 462107