Събота, Ноември 17, 2018
Новини

Балканската война 1912г.

В резултат на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. българският народ възстановява своята изгубена в края на ХІV век държавност. Поради интересите на европейските сили, Българското княжество, васално на Османската империя, обхваща само малка част от населения предимно с българи Балкански полуостров. Автономната Източна Румелия чрез един дързък и напълно самостоятелен акт е съединена с княжеството през 1885г. Но Южна Тракия и цяла Македония остават под османския ярем. Клаузите на Берлинският конгрес, с които се задължава правителството в Цариград за предприеме незабавни реформи в европейските си владения, не се изпълняват с негласната благословия на управляващите кръгове на държавите, подписали въпросния договор.
Българите, едва вкусили свободата, не се колебаят да въстанат с оръжие в ръка за своите правдини, така, както не са преставали да се борят през петте века на чуждоземното иго. За 500 години българите са участвали в над 50 опита да се освободи Отечеството, веднъж на всеки 10 години. Кресненско-Разложкото, Горно Джумайското и Илинденско-Преображенското въстания са удавени в кръв. Единственият изход за обединението на България и българския народ остава войната.
През юли 1908г. избухва Младотурската революция. Българското правителство използва ситуацията и на 22 септември 1908г. е възстановено независимото Българско царство. Фердинанд се провъзгласява за цар на всички българи, с което заявява стремежа си за възстановяване на имперския авторитет на българския владетел, така както са го имали владетелите на Първата и Втората Български империи. Първоначално прокламираната от младотурците етническа и верска толерантност скоро се изражда в шовинистичен стремеж за заличаване на етническите малцинства в Османската империя. Гарантираните от Великите сили граждански права на поробените балкански народи стават невъзможни за осъществяване, освен чрез война.
Към началото на войната България е най-силната балканска държава. Населението й е 4,4 милиона. Населението на Сърбия е 2,9 милиона, на Гърция - 2,6 милиона, а на Черна гора - 250 хиляди. Най-много са българите под османска власт, включващи огромна маса гъркомани и по-малко сърбомани в резултат на масираната асимилация на българския народ от османската държавна власт и гръцката църква, а в последствие и от политиката на новоосвободените Гърция и Сърбия. Именно с ненавистните врагове на всичко българско - правителствата в Атина и Белград, е принудено да влезе в коалиция правителството в София. Грешките, допуснати при тези договорености, са огромни и водят до катастрофални последици. Не е сключен общ коалиционен договор, а българското правителство се договаря поотделно със съюзниците. Липсва и общ военен план за воденето на бойните действия. Няма и нито една европейска държава от т.нар. "Велики сили", която да защитава българските интереси, така както се защитават интересите на Гърция и Сърбия.
Конфликтът между съюзниците е заложен още при формирането на коалицията. Гърция и Сърбия разчитат на безрезервната помощ на Великите сили, планирайки още преди началото на войната неспазването от тяхна страна на договорите с България. И я получават благодарение на огромните лъжи и манипулации в световната преса. За антибългарските настроения в "славянския" печат пише на 15 юли 1913г. Владимир Сис: "Сърби и гърци сключват помежду си съюз срещу България, към тях се присъединява и Черна гора. Но тъй като не се осмеляват сами да се обявят срещу България, на своя страна те спечелват и Румъния, накрая и Турция... По този начин те погазиха и последния остатък от морал. Представлява интерес фактът, че славянския печат, осъждайки постоянно българите, че търсят споразумение с Австрия (което обаче не е истина), сякаш не забелязва, че против българите сърбите извикват на помощ вековни неприятели на славяните - гърци и турци. Това те не правят за пръв път. През 1882г. те сключват военен договор с Австрия, онзи договор, който неправилно се приписва на България. През годините 1891 - 1893 Владан Джорджевич направи опит да сключи военна конвенция против българите с правителството на Абдул Хамид. През 1910г. по време на пътуването на крал Петър до Цариград, Пашич се опита да направи същото с младотурците. И никой в славянския свят не се обяви против тази неславянска постъпка. Точно обратното. Сърбите са най-милото дете на славянството, докато българите - това са "татарите"!"
Силни думи и тежки обвинения срещу "славянския" печат. Славянски в кавички, защото не е славянски, а великоруски и панславянски. Сърбите са галеното дете на "славянството", т.е. на великоруския империализъм тъкмо защото са постоянно насъсквани като подивели псета срещу дорбодушните и мирни българи, същите тия българи, които самите сърби наричаха братя. Същите тия братя българи мряха за свободата на сръбския народ, изпълнявайки всеотдайно братския си дълг. Същите тези българи, за които руският генерал Милорадович, командир на сборната руско-българска бригада в сръбското въстание, рече: "Това е гвардията на сръбските въстанници." Затова и в книгата си "Критичните дни" Владимир Сис прави извода: "Не търсете виновника за Балканската война в София, а в Петроград и след това в Белград и Атина. Прекалената доверчивост и честната дума убиха България. Това трябва да помним!" Написано е през август 1913г.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 481312