Вторник, Септември 18, 2018
Новини

Гръцката агресия срещу България 1925г.

Шест години след края на Европейската война, България е окована от веригите на зловещия разбойнически Ньойски договор. Войните за национално обединение завършват трагично за изстрадалия български народ. От всички страни на изтерзаното тяло на Отечеството ни „чакалите на нашата победа”, както ги нарича по-късно Клемансо, откъсват огромни части българска плът и кръв. България дава около сто хиляди жертви, икономиката е съсипана, репарациите са огромни. Въпреки катастрофите, българинът започва да гради наново.
Гърция, присъединила се към Антантата, когато изхода на войната вече е бил очевиден, има самочувствието на победителка. В болните мозъци на атинските политици никнат миражите на Византия. Кроят се планове за възраждането на империята на Балканите и Мала Азия. Заграбвайки Егейска Македония и Беломорска Тракия, подарени им от победителите във войната, новите византийци тръгват на поход срещу новосъздадената турска република. И съвсем естествено и закономерно получават жесток урок.
Урокът е получен, но остава неразбран. Затова обръщат поглед към България. На пръв поглед – лесна плячка. Победена държава, с малобройна леко въоръжена войска, няма да е препятствие за героичната гръцка армия в победоносния й поход към византийската химера. Да, да, ама не!
Великите стратези не отчитат само един дребен факт, че цяла глутница гръцки чакали не могат да преборят един български лъв!
На 19 октомври 1925г. гръцки граничар най-безцеремонно навлиза на българска територия и започва да се разпорежда с възмутително нахалство да се спре изкопаването на кладенеца, тъй като е решил, че копаят забранен за българите окоп. Наглостта му довежда до използване на оръжието, в резултат на което пада убит. Пристигналият гръцки офицер отново започва спор, вместо да приеме предложението от българска страна въпросът да се уреди от съвместна комисия. Явно добре е бил инструктиран. В резултат и той е прострелян.
На 22 октомври 1925г. гръцката армия, съсредоточена на границата, получава заповед за настъпление. Поводът е намерен и нашествието започва. Седем села по бреговете на Струма попадат в ръцете на башибозука. Къщите са разграбени и изгорени, добитъкът е отмъкнат за Гърция. Избити са всички българи, които не успяват да избягат.
Същият ден е атакуван и Петрич. Артилерията обстрелва града и близките села, самолети кръжат над района. Замисълът на врага е три дни след като превземат града, да достигнат подстъпите към София.  Две гръцки дивизии настъпват срещу Петрич. Населението му е евакуирано. Остават само доброволците и четите на ВМРО, общо 4500 души.
Вторият щурм е на 25 октомври. И той завършва с неуспех. На два пъти гърците са обърнати в бягство и прекратяват настъплението. В хода на бойните действия от чети на ВМРО е унищожен цял един гръцки пехотен полк. Чети действат и в тила на агресора, прекъсвайки комуникациите и разсройвайки снабдяването.
След ултиматум от Обществото на народите, Гърция изтегля войските си от България. Анкетна комисия констатира, че са загинали 40 цивилни българи, 15000 са бежанците, а 12 села са опожарени. Гърция е осъдена да заплати на България 30 милиона лева.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 462155