Неделя, Октомври 22, 2017
Новини

Духовният водач

Всяко населено място има своя водач, своя духовен водач. Това не са хората с парите, които са давали работа и са помагали със средствата си. Макар, че в онези времена и това не е било маловажно.Но става въпрос за духовния водач, човекът, който достига до сърцата на всички. Със своя дух, характер, идеали, морал, музика, поезия и т.н.

 

Такъв духовен водач на град Орхание (Ботевград), е бил Стамен Панчев. За него с възхищение говори банкера Атанас Буров, когато разказва спомените си от затвора.

Млад поет, учител, офицер от Славната Българска армия. Когато сме имали право да имаме славна войска.Когато е било чест да бъдеш войник, офицер в тази армия и с когото близките са се гордеели. И смъртта на бойното поле в тези горди времена е била "сладка", по думите на поета.

Днес, във времето на фалшивите герои, на фалшивите ценности, на фалшивите идеали, на фалшивите истини, си позволяваме да споменем Стамен Панчев. Скоро се навършиха 102 год. от гибелта на този славен  българин.

семейна снимка, Стамен Панчев в средата, прав

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Роден през 1879 г. във възрожденски род на българи, поборници, съратници на Левски. Завършва гимназия в Кюстендил и по-късно учи в София философия и педагогика. По-късно завършва и офицерската школа. Директор е на училището в Абланица, а после преподава в Троян.

Стамен Панчев е добър музикант. Изнасял е концерти с приятели в ученическите и студентски години, свирил е на цигулка.

В ранната есен на 1912 година е мобилизиран и заминава на фронта. Поетът си купува "сабля и пистолет "Наган". В началото на октомври започва Балканската война и веднага се включва заедно с бойната си част - 38 ми пехотен полк, в боевете. През януари при възобновяването на бойните действия подпоручик Панчев е ранен в крака. За кратко е в отпуск по болест. Вижда се със семейството -любимата жена и малкия син в София.

„Сърцето ми се свива, като гледам тия здрави и силни мъже, които страдат и се мъчат за великото и бляскаво бъдеще на земята, за която те мислят и ден, и нощ и се шегуват, и се смеят през мрежата на своята селска скръб за своите огнища, деца, ливади, волове и овце, за изоставеното рало, за всичко, което създава богатството и хубостта на родината”, пише подпоручик Панчев от фронта.

След още едно раняване отказва лечение и продължава действията си на фронта.В края на март на беломорския бряг край Епиватос, с частта си отбива няколко кавалерийски атаки но получава  тежко раняване в корема от корабната артилерия. Това са тежките боеве, които води 38 ми пех. полк заедно с 37 ми пирински полк в района на Чонгора- Ялос - Кум Бургас. След тежко прекарана вечер, Стамен Панчев издъхва със снимката на тригодишния си син Павел в ръка. Погребан е в Кадъкьой.

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

който те милува твой баща


Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

(част от стихотворението "Сине мой", което е известно като градска песен)

....................

съвременен вариант на песента правят и рок състав "Българи" :

pavel-panchev_2.jpg - 27.97 Kb

възпетият Павел Панчев

снимка: https://juliajordan.wordpress.com

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 368556