Когато прочетох романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това”, който описва живота на селяните в добричко през първата половина на миналия век, ми направи впечатление един факт. След като са заклали прасето, семейството и комшиите сядат на масата. По-възрастните подканват майката на автора (романът е автобиографичен), млада булка, да изпее песента за Стоян, войник от времето на Междусъюзническата война. Стоян е бил заточен в концлагера за български военнопленици на остров Трикери. Младата невеста на Стоян, чака своя любим дълги години. Стоян успява да избяга от острова след девет години и когато се прибира изтощен у дома, заварва жена си, която след отчаяно чакане е създала ново семейство. В романа на Ивайло Петров, всички на масата се натъжават и насълзяват.
По-късно, когато чух тази песен, войникът се казваше Йордан, предпопалагам, заради това, че песента е народна и името се е променило.
Остров Трикери се намира срещу град Волос . На този малък остров са били заточени повече от 10000 българи.
Мястото е красиво, чудесно за почивка и днес, красивия волоски залив е известен на мнозина българи като чудесен курорт.
Георги Дракалиев от Бургас, създаде документалния филм „Концлагерът Трикери“. Дракалиев е наследник на един от заточените по време на войните българи на остров Трикери.
Филмът е дълъг 27 минути. Разказва за съдбата на българите, заловени и заточени на малкия остров на 17 юни 1913-та година. Част от тях са военнопленици от българския гарнизон в Солун, много обаче са и цивилно население. Това е първият концлагер в Европа от днешна гледна точка, разказва Георги Дракалиев. Неговият прадядо, възрастен свещеник е загинал на острова. Заточените са оставени без храна, само на солена риба, а на острова няма вода и водоизточници.
Всяка дума във филма е спомен на интервюираните и няма никаква интерпретация. Трудно е било за автора да изреже най-мъчителните думи от разказите на старите хора.
Чешкият журналист Владимир Сис е пряк участник на събитията и той написва книгата „Гробовете на Трикери”.
„Колко са били тия нещастници? Гърците ги показват за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена…”
Владимир Сис в четническа униформа
Сръбската държава, съюзник на гърците прави три опита да убие Сис.
снимката е на сайта на "Сите българи заедно"
В онези времена всички в България са знаели името на Трикери .
Благодарни сме на нашия приятел Жоро Дракалиев за това, че е възкресил този трагичен момент от нашата история. Изразявам и надеждата ни този филм скоро да се излъчи и в Несебър.
Когато победителите пишат историята, много важно е да съхраним нашата гледна точка. И да не забравяме, че тя, историята, винаги е била удобно оръдие в ръцете на политиците.
Заглавна снимка: БНР - Радио Стара Загора
линк към песента :
https://www.youtube.com/watch?v=PDsS5tTLGoY
Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.
При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!