Остров Трикери

Когато прочетох романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това”, който описва живота на селяните в добричко през първата половина на миналия век, ми направи впечатление един факт. След като са заклали прасето, семейството и комшиите сядат на масата. По-възрастните подканват  майката на автора (романът е автобиографичен), млада булка, да изпее песента за Стоян,  войник от времето на Междусъюзническата война. Стоян е бил  заточен в концлагера за български военнопленици на остров Трикери. Младата невеста на Стоян, чака своя любим дълги години. Стоян успява да избяга от острова след девет години и когато се прибира изтощен у дома, заварва жена си, която след отчаяно чакане е създала ново семейство.  В романа на Ивайло Петров, всички на масата се натъжават и насълзяват.

По-късно, когато чух тази песен, войникът се казваше Йордан, предпопалагам, заради това, че  песента е народна и името се е променило.

Остров Трикери се намира срещу град Волос . На този малък остров са били заточени повече от 10000 българи.

Мястото е красиво, чудесно за почивка и днес, красивия волоски залив е известен на мнозина българи като чудесен курорт.

Георги Дракалиев от Бургас,  създаде документалния  филм „Концлагерът Трикери“. Дракалиев е наследник на един от заточените по време на войните българи на  остров Трикери.

Филмът е дълъг 27 минути. Разказва за съдбата на българите, заловени и заточени на малкия остров на 17 юни 1913-та година. Част от тях са военнопленици от българския гарнизон в Солун, много обаче са и цивилно население. Това  е първият концлагер в Европа от днешна гледна точка, разказва Георги Дракалиев. Неговият прадядо, възрастен свещеник е загинал на острова. Заточените са оставени без храна, само на солена риба, а на острова няма вода и водоизточници.

Всяка дума  във филма е спомен на интервюираните  и няма никаква интерпретация. Трудно е било за автора да изреже най-мъчителните думи от разказите на старите хора.

Чешкият журналист Владимир Сис е пряк участник на събитията и той написва книгата „Гробовете на Трикери”.

„Колко са били тия нещастници? Гърците ги показват за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена…”

Владимир Сис в четническа униформа

Сръбската държава, съюзник на гърците  прави три опита да убие Сис.

снимката е на сайта на "Сите българи заедно"

В онези времена всички в България са знаели името на Трикери .

Благодарни сме на нашия приятел Жоро Дракалиев за това, че е възкресил този трагичен момент от нашата история. Изразявам и надеждата ни този филм скоро да се излъчи и в Несебър.

Когато победителите пишат историята, много важно е да съхраним нашата гледна точка. И да не забравяме, че тя, историята, винаги е била удобно оръдие в ръцете на политиците.

Заглавна снимка: БНР - Радио Стара Загора

линк към песента :

https://www.youtube.com/watch?v=PDsS5tTLGoY

Всеки автор изказва свое лично мнение и сайтът vardarsko.org не носи отговорност за изказаните мнения.

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!