Вторник, Ноември 21, 2017
Новини

Моят Никулден - пътепис

Когато говорим за поклоннически туризъм, мисля, че това е нещо повече от туризъм.   За това пътуване не са важни само исторически  информации, красиви  гледки и пейзажи, направени снимки, а мислите и преклонението пред светините, това което храни и крепи духовно.

 

Отдавна изпитвах желание да посетя град Бари в Италия, за да се поклоня пред мощите на Свети Никола Чудотворец Мирликийски.Този светец, заедно със Света Богородица са небесните  покровители на нашия род. Дядо ми се казваше  Никола и в нашето семейство празникът Никулден, винаги се е чествал особено тържествено. Най-сетне сред ежедневните ангажименти, възникна възможност, която използвахме за да направим тази екскурзия, това поклонение.

Поехме на път  рано, на един слънчев септемврийски  ден на 2009 год.  Преспахме в Мелник и на следващия ден, рано сутринта, минахме границата с Гърция. Движихме се по новата магистрала Сяр (Серес) - Игуменица. Тази магистрала е едно отлично инженерно съоръжение, която пресича предхълмието на Епир (планината Пилион). Толкова изправени отсечки толкова широки, високоскоростни платна, че не усетихме как се стопиха тези 750 километра до Игуменица. Новата ни кола летеше със 150 км. в час. Минахме в поредица от тунели. Пътят беше много живописен и приятен.На юг се виждаха хребетите на Епир и стария път на Вия Игнатия, водеща до Йонийското море. Самото  трасе беше планинско, без да се усети. Този инженерен проект е , един от многото,  които гърците са реализирали с европейски пари. В епирските проходи имаше много имена на селища с българско звучене, като град  Джумерка, Попово, Загора, Клисура, Метцово и др. Явно през годините след войните, гърците са решили, че Епир не е в буферната, гранична зона с България и са запазили автентичното географско звучене на селищата, за разлика от областите Македония и Тракия.

pict0011.jpg - 28.67 Kb

pict0038.jpg - 22.05 Kb

Малко преди да стигнем стратегическото пристанище Игуменица, спряхме за почивка и за по едно кафе в Янина, прекрасен университетски град, където са учили братята Миладинови. Седнахме в понтонно заведение край голямото езеро, покрай което е разположен градът. Спомних си, че тогава там следваше Ани, дъщерята на мой братовчед, представител на тази част от рода ни, които останаха в Гръцка Македония, след войните. В Янина са родени Гавриил Охридски, духовник, живял през 16 ти век, българският светец  Никола Софийски, мъченически починал през 1555 г., Паисий Пловдивски (1810 – 1872) и гръцкият политик Карлос Папуляс.

Привечер пристигнахме в Игуменица, където ни очакваше българинът Огнян, от туристическата агенция, която трябваше да осигури фериботните билети за Бари. Агенцията имаше прекрасни цени за българи. Фериботът се оказа доста претъпкан с тирове и множество леки коли със запалянковците на ЦСКА, които пътуваха за Рим, да подкрепят своя отбор за мача му с Рома. Старото корито, натежало от прекомерния товар  пропътува за цели 12 часа на северозапад, завъртвайки се покрай остров Корфу, по йонийско-адриатическото море, до пристанището на град Бари.

Стоях на горната палуба в топлата есенна нощ. Едва забележимите вълнички на спокойното и гостоприемно Адриатическо море се поплискваха в корпуса на кораба леко-леко, а в далечината блестяха светлинките на италианския бряг. Сякаш, самият Свети Никола, покровител на пътуващите по море,  беше осигурил това спокойно море, за да бъде приятна  екскурзията, чийто повод бе поклонението пред мощите му.

На пристанището на Бари, чакахме дълго за да се измъкнем от търбуха на ферибота. Ориентирахме се за посоката към  стария център на града, като паркирахме на близкия удобен паркинг, край крепостта „Свево”.

pict0115.jpg - 15.16 Kb

castello svevo

Тази крепост е построена по времето на Фридрих II, император на Свещената римска империя. Тръгнахме по тесните улички на Стария Бари, на път за базиликата „Свети Никола”. Вървяхме бавно, заради множеството туристи.  Минахме покрай базиликата „Сан Сабин” и продължихме по малките улички, провирайки си път покрай поклонници, туристи,  безброй търговци  и изложените на улицата стоки. Простряното пране  на жителите на Бари Векия се вееше току над уличките.

pict0083.jpg - 37.32 Kb

pict0071.jpg - 32.01 Kb

 

След поредния завой, видяхме църквата Свети Никола, трикорабна базилика, с паметника на Светеца на площадчето пред нея, дар от Русия за град Бари, скулптур е Церетели. Влязохме, разкри се огромно пространство, с богат олтар, позлатени тавани, с богати стенописи. Непосредствено след портата вляво грееше впечатляващата скулптурата на Свети Никола. По-късно прочетох, че фреските датират от 1304г.

6.jpg - 24.33 Kb

pict0103.jpg - 20.42 Kb

7.jpg - 29.74 Kb

pict0096.jpg - 48.30 Kb

9.jpg - 26.68 Kb

православният олтар

По стълбата надолу, в ляво от олтара се озовахме в криптата, където са мощите на Светеца. Те са положени в мраморен саркофаг. В дясно  има и православен олтар и почти всяка неделя се провежда малка православна служба. В криптата са погребани още няколко видни духовници.

 

По време на нашия престой там, се събра едно празнично множество. Това бе  сватба. Явно младите представители  на знатни барски фамилии, са пожелали да си разменат пръстените пред Светеца и да получат неговата благословия. Младоженецът, пременен по последна италианска мода, пристъпваше нервно, самотен.  Когато се заизкачвахме нагоре по стълбите дочухме звуците на орган. Излизайки от една ниша  встрани от  олтара, булката се понесе под звуците на Менделсон  в разкошна рокля по посока на събралото се множество в криптата, съпровождана от баща си, достолепен възрастен италианец.

8.jpg - 31.98 Kb

криптата - вляво  са мощите, а насреща е сватбеното множество

Малко преди кръстоностните походи, четиридесет и няколко моряци от Бари открадват, мощите на Свети Никола от град Мир където е гробът на Светеца, въпреки съпротивата  на местните монаси и свещеници. Според някои предания, Свети Никола сам поръчал да вземат и пренесат мощите му в Бари. Когато моряците се завърнали в Бари с мощите през 1087 год, веднага се започнал строежа на базиликата Свети Никола. Според преданията, Светецът сам е помагал на строителството, като е пренасял през нощта основната колона на църквата, заедно с ангели.  Тази сцена е изрисувана на картина в базиликата. Сега тази чудотворна колона  може да се види в църквата, оградена с метална решетка, защото посетителите са си къртили от нея парчета за късмет.

sv.n.jpg - 45.18 Kb

Свети Никола е роден в Патара, Ликия. Днес, градът е в руини и се намира в Анадола. Веднага след раждането му започват да потичат чудеса. Роден е в знатно семейство, благодарение на чичо си, епископ на града, прекарва от малък, дълго време в храма. Когато умират родителите му,  той раздава наследеното богатство на бедните, изпитвайки голяма  радост от това, при това го правил потайно, без да го видят. По късно става епископ на град Мир, главен град в Ликия, днес се намира в областта на Анталия и се нарича град Демре... Участник е в Първия вселенски събор в Никея през 325 год. Благодарение на него се постига разбирателство по време на събора. На 6.XII.342 г. великия светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр.Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес от него се стича целебно миро.

Светецът е приятел на децата, изцерител е на болните, хранител на гладните, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, пазител на плаващите по море,  пазител на целомъдрието ...Той е покровител  на моряците и рибарите, на банкерите и търговците. Всяка година на 19 май, датата на посрещане  на мощите му в Бари, вратите на  саркофага се отварят и като по чудо от тялото му и от свещите започва да тече миро.

След като напуснахме Бари, който има хилядолетна история, продължиме на запад, към другото море -Тиренското.  Посетихме  Помпей и Неапол, на юг към Соренто, Позитано, Амалфи. Това е  районът вдъхновил създадването на канцонетите ”Torn’a Surriento”, “Santa Lucia”, “Marechiare” и др.

Пътувахме южно и след скалния нос леко на изток, като отсреща срещу носа оставаше остров Капри. От дясната ни страна блестеше красивото Тиренско море, и заливите, с имена Санта Лучия, Марекиаре (Моренцето).

am3.jpg - 29.79 Kb

am4.jpg - 18.84 Kb

am2.jpg - 20.74 Kb

am5.jpg - 36.06 Kb

am6.jpg - 22.88 Kb

Зад нас оставаше град Позитано. Заедно с Амалфи, съседния му град са защитени от ЮНЕСКО и това се удостоверяваше с огромни табели при влизане в града.

am1.jpg - 32.11 Kb

Приближаваме Амалфи, града, чийто покровител е сант' Андрея Апостоло (Свети Апостол Андрей).

am13.jpg - 29.07 Kb

am00.jpg - 108.90 Kb

Амалфи

Навръщане отново през Бари, Гърция, Турция – Одрин (посетихме българската църква „Св. Георги”).

bari.jpg - 48.47 Kb

 

Дълъг беше нашият път, но навсякъде и през цялото време ни изпълваше радост и удовлетворение, за това, че успяхме да стигнем благополучно до Бари, в чест на Светителя. Защото се  поклонихме  пред мощите на Мирликийския Чудотворец. Тази екскурзия , това поклонение, остави в сърцето ми един чудесен спомен и ми помогна да преодолея последвалите трудности.

повече информация за  Базиликата : http://www.basilicasannicola.it/

 

всички снимки от статията, с изключение на иконата на Свети Никола са притежание на "Вардарско слънце"

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 373307