Неделя, Ноември 18, 2018
Новини

Лозенградската операция

ЛОЗЕНГРАДСКАТА   ОПЕРАЦИЯ

Една от най-важните задачи, стоящи пред българското командване при започването на Балканската война е превземането на Лозенград – втората по значимост османска крепост в Източна Тракия. За осъществяване на операцията са определени силите на две армии – І на генерал-лейтенант Васил Кутинчев и ІІІ на генерал-лейтенант Радко Димитриев.
В състава на І армия са три пехотни дивизии: І Софийска на генерал-майор Стефан Тошев, ІІІ Балканска на генерал-майор Иван Сарафов и Х Сборна на генерал-майор Стою Брадистилов с обща численост 67 000 души.
В състава на ІІІ армия са също три пехотни дивизии: ІV Преславска на генерал-майор Климент Бояджиев, V Дунавска на генерал-майор Павел Христов и VІ Бдинска на генерал-майор Православ Тенев с численост 83 000 души.
Двете армии трябва да нанесат основният удар в направление Константинопол. В центъра, на един преход от границата, е съсредоточена І армия. Вляво от нея, на два прехода, прикрита по фронта от Конната дивизия, е развърната ІІІ армия. Османското командване няма информация за нея и мисли, че българския ляв фланг е открит.
На десния фланг в направление Одрин е развърната ІІ армия на генерал-лейтенант Никола Иванов в състав: VІІІ пехотна Тунджанска и ІХ пехотна Плевенска дивизия. Задачата й е съвместно с Хасковския отряд, състоящ се от ІІ бригада на ІІ Тракийска дивизия и Сборната конна бригада, да блокира силната, с многоброен гарнизон, крепост.
На 9 октомври 1912г. българските войски заемат рубежите за настъпление. В същото време заповед за настъпление получават и османските войски. Двете армии се сблъскват в движение. Разгарят се ожесточени срещни боеве, представляващи като цяло Лозенградското сражение.
Първа влиза в бой І армия. Срещу нея са главните сили на Източната армия – три низамски корпуса. Балканската дивизия спира вражеското настъпление откъм Одрин, а Софийската отхвърля две турски дивизии назад.
Срещу ІІІ армия на фронта Селиолу – Ериклер се намират два низамски корпуса. Придвижвайки се към Селиолу, Конната дивизия се натъква на ІІ низамска дивизия, която е принудена да се развърне. В този момент натам подхожда и ІV Преславска дивизия, чиято деснофлангова колона атакува врага и го разгромява.  Първи низамски корпус отстъпва в безредие.
В същото време ІІІ низамски корпус се натъква на главните сили на ІІІ армия. Двете армии бързо се разгръщат и се приготвят за решително сражение на другия ден. Но българите не се бавят. Изненадващо с главните си сили ІV Преславска дивизия атакува устремно.  Противникът не издържа на удара и започва да отстъпва панически. Части на дивизията го преследват чак до Лозенград.
По същото време V Дунавска дивизия обхваща фланга на VІІ низамска дивизия, която отстъпва и заема позиции при Ериклер. На 10 октомври Дунавската дивизия атакува врага, подкрепена от части на Преславската и Бдинската. Турците отново отстъпват в пълно безредие, преследвани до Лозенград. Българските войски превземат някои укрепления, препречвайки пътя на врага да навлезе в града и да се укрепи. На 12 октомври генерал Димитриев издава заповед за превземането на Лозенград, но се оказва, че в него противник няма.
Загубата на Лозенград е жесток удар за османското командване. Българските войски влизат във втората по сила турска крепост без да дадат нито един изстрел. В Европа падането на крепостта предизвиква възхищение от героизма на българския войник  и от уменията на командирите. Бойният дух на врага е пречупен.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 481329