Четвъртък, Септември 21, 2017
Новини

За хората, които сме обичали

В Африка, в саваните и джунглите, често се използват природозащитници, които помагат на дивите животни. Това  са хора с ветеринарни познания, обичащи природата, с нежни сърца, които помагат  сред животните, изпаднали в беда. Обикновено изпадналите, нуждаещите се от грижа зверове са или малките на загинала майка или ранени четириноги. Докато животните са в беда , тази категория добри хора, са били в непосредствена близост до тях.

Но са спазвали един много важен принцип. Никога за едно животно не се е грижел само един човек, а група, няколко, като във времето си предават грижите на едно животинче един другиму. Този принцип е бил важен, защото животното се  привързва силно към човека, който е до него, ако е единствен. И когато дойде време то да бъде отново пуснато сред природата, мъката от раздялата с единствения човек, който непрекъснато е бил близко до него може да го убие.

В условията обществената джунгла, на това, което човекът е създал като човешко общество, често срещаме такива хора с изключителна топлина и духовна грижовност. Когато ни е добре ни е трудно да ги разпознаем. Обикновено това са роднини, приятели, познати, на които сме почуствали отдадеността към другите и липсата на егоизъм, но сме нямали очи да ги видим и да разберем в подходящия момент.

love-lasts-forever01.jpg - 26.06 Kb

Не забелязваме, че тези хора се явяват в някаква степен единствени. Научихме се на по-лесното, повече да мразим и по-рядко да обичаме. Все по-рядко спираме забързания вихрогон на ежедневната динамика, за да ни настигне задъханата ни душа.

От дребните всекидневни маловажности не виждаме голямото.

Ние неизбежно се разделяме с тези редки хора, или по естествени причини, отишли са в по-добрия свят, или поради това че живеем далеко един от друг, или поради някоя глупава причина.

Но когато се разделяме, тогава разбираме какво са били те за нас. и даже мъничко ги упрекваме, защо не са били малко по-лоши, за да не страдаме толкова, когато ги няма близо до нас. Тогава разбираме, че в нашата близост е имало онова Божествено чувство, наречено любов.  И изпитваме благодарност и помалко гордост от това,  че сме го преживели, както и помалко съжаление за нещо пропуснато. Тогава, независимо от динамиката на съвременното ежедневие, отново се сещаме за Бог и разбираме, че топлината и благодатта, която сме изпитали в отношенията с тези хора, са били Неговото послание към нас.

Нека в празничните дни отново мислено да се слеем с хората, които ни липсват.

Линка с песента на Асен Ангелов е за тези хора:

http://www.youtube.com/watch?v=-CyAQLKD-HM

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 362378