Вторник, Юли 17, 2018
Новини

Пробивът при Добро поле

През 1918г. фронтът в Македония е стабилен. Антантата не успява да пробие българската отбрана въпреки огромните жертви, които дава. През лятото се разработва план за ново настъпление, този път по двата фланга на отбраната. На десния фланг се планира трети щурм на Дойран, отбраняван от героичната Девета Плевенска дивизия от І българска армия. На левия - пробив при Добро поле. Вдясно от І армия се намира ХІ германска армия. Германско в нея е само името и командването й. В състава й са шест български дивизии и малобройни германски части, изтеглени от Македония в навечерието на съглашенската офанзива.
В района на Добро поле се отбраняват І бригада (10-ти Родопски и 30-ти Шейновски пехотни полкове) на ІІ Тракийска дивизия, развърната на фронт от 9км и ІІ бригада (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски пехотни полкове) на ІІІ Балканска дивизия на фронт от 13км. Двете бригади наброяват 10 000 бойци. Разполагат с 55 оръдия, 120 минохвъргачки и 180 картечници. Срещу тях са развърнати 45 000 френски и сръбски войници с 640 оръдия, разполагащи и с неколкократно превъзходство в минохвъргачки и картечници. Планирани са и още два удара - в районите на Битоля и Дойран.
На 14 септември 1918г. в 08.00ч. сутринта вражеската артилерия открива огън по протежение на целия фронт от Охрид до Дойран. В участъка на пробива огънят е особено унищожителен. Освен това самолети хвърлят бомби по нашите позиции. Българската артилерия мълчи, икономисвайки снарядите за времето на пехотната атака. Боеприпасите са малко, германското командване трудно ги отпуска за българите. Артилерийският огън продължава до 19.00ч. вечерта, след което е атакуван центъра на Тракийската дивизия. Атаката е отбита. През нощта вражеските картечници не замлъкват. В 04.55ч. НА 15 септември артилерията подновява огъня си срещу българските позиции.
Пехотната атака започва на 15 септември сутринта. Особено кръвопролитни са боевете в полосата на Тракийската дивизия. Картечните роти са окопани добре и оказват упорита съпротива на многократно превъзхождащия ги неприятел. Картечните гнезда, обкръжени от врага, се държат до последния човек. Някои от българските части също са обкръжени, но отказват да се предадат и загиват, защитавайки Отечеството и честта на българския воин. Чак вечерта участъкът на бригадата е превзет, но другите бригади удържат позициите. Поради вклиняването на френската 122-ра дивизия обаче командирът на Тракийската дивизия нарежда отстъпление на втората позиция.
В участъка на  3 дивизия ударът на съглашенците е насочен срещу деснофланговата ІІ бригада. Рано сутринта на 15 септември 17-та френска колониална дивизия настъпва срещу позициите на 29-ти пехотен полк. Натискът срещу полка е огромен, сериозно застрашен е левият му фланг. Особено ожесточени са боевете за връх Шейновец. Противникът превзема върха едва след като съсредоточава цялата си дивизионна артилерия. Ямболският полк е принуден да отстъпи. Понася огромни загуби. По някои данни се оттеглят само 15 офицери и 216 подофицери и войници. Загубите на неприятеля също не са малки - над 3300 души.
На 16 септември 1918г. съглашенците атакуват българските войски на втората им позиция. Тя е пробита въпреки контратаки с малобройни български части.
В образувания коридор съглашенските войски настъпват много бавно на север, в различни направления, защото се опасяват от евентуален контраудар по слабо защитените им флангове. И има защо. При Дойран генерал Владимир Вазов нанася катастрофално поражение на англо-гръцките войски. Четири английски и две гръцки дивизии са унищожени от Девета Плевенска дивизия. Генерал Вазов докладва, че дивизията му е в пълен състав и готова за настъпление към Солун и че пред фронта му няма противник. Заповед не последва. На левия фланг на І армия до Бяло море е развърната ІІ българска армия. Двете й дивизии са непокътнати и се намират само на 60км от Солун. Това са два прехода на юначната ни пехота. Но и ІІ армия е оставена да бездейства. Резултатът от това престъпно бездействие е Втората национална катастрофа за България.
Много въпроси, свързани със събитията от този съдбоносен период са оставени без обяснение. Защо сражаващите се почти до последния войник български полкове, загубили над 70% от състава си в жестоките отбранителни боеве при Добро поле, не са подкрепени от резервите? Защо не е дадена заповед за това? Защо слес като пред Девета Плевенска дивизия няма боеспособен противник, не е издадена заповед за настъпление? Защо на неучаствалата в боевете и непокътната ІІ армия, чиито позиции са само на 60км от Солун, не е дадена заповед за настъпление? Защо избухва войнишкият метеж? Защо още през лятото на 1918г. на фронта се разпространяват позиви, призоваващи войниците да хвърлят пушките точно на 15 септември? И други, призоваващи ги да спрат да воюват пак на 15 септември? Кои са шпионите на Антантата в София, за които френският маршал Франше ДЕспре казва: "Имам хора на моя служда в София, но ги презирам." Впрочем, още тогава двама от тях са били известни - Райко Даскалов и Александър Стамболийски.
По това време Стамболийски е в затвора. Излежава присъда за участието си заедно с други "бизнесмени" в незаконното и престъпно изкупуване на житната реколта от готвещата се за войната България и изнасянето на житото зад граница. Агенти на Антантата организират масов глад за българския народ с помощта на "народния водач" Стамболийски и подобните нему уроди. Дори и в затвора, той е бил добре информиран за събитията, настоящи и бъдещи. Защо вестник "Земеделско знаме", спрян поради липса на пари, пред септември 1917г. започва да излиза отново, като през януари 1918г. тиражът му достига 15 000 броя. Откъде толкова много пари? Нали БЗНС е партия на бедните селяни! Или парите отново идват от Антантата, както и преди?
Друг вестник - "Работнически вестник", до началото на 1917г. излиза с тираж 2 000 броя. От февруари тиражът му е увеличен шесторно - 11 500 броя, а след октомври - още два пъти - до 25 000 броя. Откъде и те се сдобиват с толкова пари? Оказва се, че партията на тесните социалисти, партията на експлоатираната работническа класа, е крупен капиталист. Едно от най-големите предприятия в България по това време е кооперация "Освобождение", собственост на БРСДП (тс), преименована по-късно в БКП. Партията на българските комунисти - капиталисти.
Всички тези вождове на работниците и селяните грабеха народа, грабеха същите тези работници и селяни, които очакваха от тях закрила и подобряване на тежкия си живот. Но те вършат и нещо много по-страшно и позорно. Финансирани щедро от враговете на Отечеството, тези "народни вождове" стават предатели на собствената си Родина. Във времената на всеобща мобилизация на фронта и в тила, по времето, когато българският народ живее и работи за своята непобедима армия, сражаваща се срещу войски от 22 националности от целия свят с една свята цел - обединението на целокупния български народ в границите на майка България, тези "герои" - комунистически и земеделски лидери - работеха за врага. Организираха стачки и бунтове в тила, организираха и войнишкия метеж, синхронизиран с пробива при Добро поле, организираха разгрома на Главната квартира на Българската армия в Кюстендил и бездействието на силни български войски, способни да нанесат удар срещу силите на Антантата, превръщайки победата й в поражение. Втората национална катастрофа дължим не на героите от фронта, неуспели да спрат многократно превъзхождащия ги неприятел и паднали със смъртта на храбрите на бойното поле, а на тези тилови плъхове, вършещи подмолно пъкленото си дело.








Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 445459