Четвъртък, Септември 21, 2017
Новини

101 години от битката при Люлебургас

На 15 октомври 1912г. трите дивизии на ІІІ армия влизат в контакт с противника, заел за отбрана линията Бунархисар – Люлебургас. На левия фланг при Бунархисар настъпва 5-та Дунавска дивизия под командването на генерал Павел Христов. В центъра, в района на Караагач, е развърната 4-та Преславска дивизия, командвана от генерал Климент Бояджиев. Срещу Люлебургас настъпва деснофланговата 6-та Бдинска дивизия на генерал Православ Тенев, която до края на деня превзема града.

На следващият ден битката се подновява с още по-голямо ожесточение. Българските атаки са отбивани по целия фронт. Следобед на десния фланг се развръща 10-та дивизия от І-ва армия, но противникът продължава упорито да удържа позициите си, защитавайки подстъпите към столицата на империята.

На 17 и 18 октомври отбраната е пробита, но настъплението е спряно. На 19 октомври настъпление започва и съсредоточената на десния фланг І-ва армия. През нощта срещу 20 октомври османските войски незабелязано напускат своите позиции и заемат Чаталджанската укрепена позиция.

Тази битка е най-тежката и кръвопролитна за цялата Балканска война. Жертвите, дадени в нея, са над 50 000 души – 20 000 българи и около 30 000 османски войници. В резултат на тази победа Българската армия достига подстъпите на Константинопол и самата столица на Османската империя е заплашена от превземане.

Бог да прости падналите войни! Всеки от тях воюваше за своето Отечество. Но тези, които управляват народите, се хранят с кръвта на своите жертви и със сълзите на техните близки. И един ден всеки ще получи това, което е заслужил. Ще се въздаде всекиму според стореното от него.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 362374