Вторник, Ноември 21, 2017
Новини

Добричката епопея

Загубата на Добрич е тежък удар за вражеското командване. Затова то съсредоточава сили и средства за превземането му. Към Добрич е насочен новопристигналият руски корпус в състав две пехотни и една кавалерийска дивизия. Започва Добричката епопея.
На 5 септември 1916г., в 05.00ч. сутринта, един румънски пехотен полк с 4 батареи настъпва срещу Добрич. Едновременно с това руски конен полк в състав от 6 ескадрона стремително атакува 8-ма рота от 8-ми Приморски полк и 4-та рота от 48-ми полк. Българите запазват спокойствие и откриват залпов огън от 1000 крачки. Два ескадрона, понесли големи загуби, се връщат назад. Останалите запазват устрема си, въпреки че за няколко минути губят половината си хора. Начело с командира си, полковник Калмиков, оцелелите руски конници прехвърлят окопите и се насочват към придвижващото се по шосето артилерийско отделение. Командирът му, майор Илиев, развръща трите си скорострелни батареи и открива огън с картеч. Половината конници са покосени, останалите са повалени около самите оръдия.
През целия 6 септември българските войски се окопават и усилват позициите си. В тила на врага се съсредоточава 61-ва руска дивизия и на следващия ден се очакват масирани атаки. И наистина, на смрачаване 6 руски пехотни дружини се разгръщат в боен ред и с ура се устремяват към нашите окопи. Сивите шинели, също като българските и викът ура първоначално въвеждат в заблуждение отбраняващите се, но скоро са разпознати. По атакуващия противник е открит масиран оръдеен и пушечен огън, поради което на 200м от окопите те са принудени да залегнат и да започнат да се окопават. За да не се оставя неприятеля в непосредствена близост, откъдето през нощта само с един скок би могъл да стигне нашите окопи, генерал Кантарджиев заповядва контраатака. С гръмогласно ура българските войни се нахвърлят върху противника на нож. Една част от русите, зашеметени от удара, побягват и повличат със себе си и други части. Тези, които остават, намират смъртта си в окопите.
В тоя ден противникът губи само убити над 500 души от 242-ри и 243-ти полк на 61-ва дивизия и от части на четири румънски полка. Българските загуби са 37 убити и 188 ранени.
заслужава да се спомене и една случка от нощта срещу 7 септември, разкриваща бойния дух на румъните, по-точно липсата на такъв у тях. Страхът, който владеел "героичната" румънска войска, воюваща смело срещу полски пандури и цивилно население, от българския войник бил толкова всеобхватен, че атаката на две роти от Приморския полк срещу с. Гелинджик довела до пълното му очистване от врага след удар на нож. Това не би било кой знае какво, ако в селото не били разположени цели два румънски пехотни полка. Две български роти на нож срещу два румънски полка! Лъвове срещу хиени. Численият превес на врага е бил повече от десетократен. Въпреки това той побягва панически, виждайки пред себе си страшните български юнаци, летящи неудържимо напред с едничката мисъл - прогонване на врага от поробените български земи и обединението на Отечеството.
След двата поредни неуспеха на своите части, руското командване решава да предприеме масирано настъпление. Част от 61-ва дивизия атакува Добричките войски, а основните й сили се насочват срещу отслабената бригада на Бдинската дивизия - едва четири и половина дружини. На 7 септември, в 06.00ч. сутринта, руската артилерия открива огън по Бдинската бригада. Атакуван е 35-ти Врачански полк, имащ в състава си едва две дружини. Намиращ се под тежък артилерийски огън и силен натиск от страна на руските войски, полкът започва да изнемощява, още повече, че четирите български батареи не успяват да противодействат ефикасно на противника.
Виждайки тежкото положение на полка, командирът на бригадата заповядва на 36-ти Козлодуйски полк да удари по фланга настъпващия противник. Към 08.00ч. двете наши батареи откриват огън, но са подложени на тежък обстрел от две гаубични и две полски батареи. Неприятелят вече се приближил достатъчно, за да поразява с пушечен огън разчетите на оръдията. Било установено вече голямото числено превъзходство на противника. Освен това, във фланг на Козлодуйския полк излиза цяла сръбска дивизия. Загубите стават огромни, 30% от офицерите излизат от строя и полкът започва да отстъпва. Героичните усилия на разчетите на нашите две батареи да помогнат на пехотата не сполучват. Те успяват да забавят фронтално настъпващия неприятел, но фланговите му части продължават да напират. В 10.30ч. двете батареи и около 500 войници под командването на ранения полковник Гладичев заемат позиции срещу неприятеля, докато останалата част от полка отстъпва още назад.
Оттеглянето на 36-ти Козлодуйски полк поставя в много тежко положение 35-ти Врачански. За да се прикрие оголения ляв фланг на полка, са развърнате на позиция ротите на 6-та пионерна дружина. Но те разполагат само с по 60 патрона и са без ножове, поради което претърпяват големи загуби. Последният резерв на Врачанският полк - около 30 отпускари, заемат позиция и спират опитите на противника да обходи фланга.
Разбирайки, че главния удар на противника е насочен срещу двата непълни полка - Врачанския и Козлодуйския, българското командване взема спешни мерки. Генерал Кантарджиев изпраща обратно двете врачански дружини и нарежда на десния фланг на Добричките войски да атакува левия фланг на противника, изпреварвайки заповедта на командващия армията. Изпреварва заповедта на командващия и генерал Колев, насочвайки цялата си конна дивизия във фланг и тил на руските войски.
Към 01.00ч. следобед деснофланговата дружина на 35-ти Врачански полк все още се държала на първоначалните си позиции. Трети командир вече поемал командването й, патроните привършвали, две картечници били обкръжени и пленени, след като прислугата им загива и дружината най-накрая отстъпва на по-задни позиции. Противникът вече обхваща полка, когато две роти от Козлодуйския полк под командването на храбрия поручик Календеров, подпомагани от две батареи, енергично атакуват и обхващат фланга на обхождащите руски войски. С точния си залпов огън те успяват да спрат руското настъпление. Насърчен от този успех, Врачанският полк започва да проявява по-голяма упоритост, но мощния оръдеен и пушечен огън причинява нови големи загуби.И третият командир на 1-ва дружина излиза от строя. Командването й е поето от запасния подпоручик Димитров.
Към 03.30ч., когато положението вече висяло на конец, се задали дългоочакваните две Врачански дружини. Едната веднага е изпратена към левия фланг на Врачанския, а другата - в подкрепа на Козлодуйския полк. С това за известно време отбраната се стабилизира. Противникът спира опитите си за напредване, като че ли се бои от нещо на север и изчаква.
Най-после и Конната дивизия към 04.00ч. се появява в тил и фланг на неприятеля. Двете дружини от 16-ти пехотен Ловчански полк, придадени на дивизията, след бърз и изтощителен марш, пристигат непосредствено след конницата. Срещу тях, обаче, се разгръща цял сръбски полк. Преуморените ловчанци се хвърлят в атака на нож и обръщат сърбите в бягство. Едновременно с това, Конната дивизия се насочва дълбоко по фланга в тила на сръбската дивизия. Врагът, заплашен от унищожение, започва да отстъпва безредно в паника. Веригите, натискащи бойния ред на изнемощелите Бдински полкове - Врачанския и Козлодуйския, както и вражеските батареи, майсторски прикрити в гънките на местността и причиняващи тежки загуби на отбраняващите се, вече бягат неудържимо назад, опитвайки се да се измъкнат изпод удара на страшната българска конница. Само падането на нощта спасява противника от пълен разгром.
Поражението на противника при Добрич отхвърля войските му назад и те не правят повече опити за превземането му. Въпреки численото си превъзходство, противникът, състоящ се от руски, сръбски, хърватски и румънски войски, не успява да изпълни своя замисъл да превземе Добрич и да разкъса фронта на българските войски. Българската победа до голяма степен се дължи на храбростта и героизма на войските на VІ Бдинска дивизия и особено на 35-ти Врачански полк, които макар и числено твърди слаби, с почти половин щатен състав, няколко часа удържат на фланговия удар на цялата сърбо - хърватска дивизия. Навременният удар на Добричките войски и особено на Конната дивизия, разгромяват неприятеля, който губи около 50% от личния си състав на бойното поле.
Нашите загуби в тоя ден също са големи: 35-ти полк дава 121 убити и 532 ранени, 36-ти полк - 342 убити и 1158 ранени, 6-та пионерна дружина - 25 убити и 19 ранени.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 373292