Понеделник, Септември 24, 2018
Новини

95 години от третият щурм на Дойран - 16 септември 1918г.

Преди 95 години, на 16 септември 1918г., започва последната битка за Дойранската позиция. Започва величавата Дойранска епопея, завършила с бляскава победа на победоносната Българскя войска. През тези четири изключително тежки и кървави септемврийски дни многочисленият враг е разгромен и обезкървен в напразните си опити да пробие фронта и да нахлуе в тила на Българската армия.
Доблестният български войник устоява на масираните вражески атаки, поддържани от бесен артилерийски огън. Устоява поради своята беззаветна преданост към своя народ и към Отечеството, окриляващи го да извърши безпримерни по своята храброст и саможертвеност величайши бойни подвизи, които е невъзможно да се случат по никое друго време и на никое друго място по света. Подвизи, които никой друг войник не е в състояние да извърши.
На 18 септември 1918г. към 6.00 часа сутринта гръцки полк достига Главната позиция на 33-ти пехотен Свищовски полк. Бастион „Полковник Нейков”, отбраняван от две роти, е атакуван от 4 000 гърци. Атаките следват една след друга, отбивани от храбрите защитници, но силите вече се стопяват. Тогава командирът на 2-ра дружина майор Васил Манолов вдига последните си 50 бойци на нож.
„Тази крайно дръзка и ненадмината по смелостъ контръ-атака – 50 срещу многохиляденъ противникъ, можеше, наистина, само единъ майоръ Маноловъ да поведе. Групата храбреци, водена отъ майоръ Маноловъ и верваща въ неговото безстрашие и непобедимостъ, се хвърли върху противника, който се огъна и се върна назадъ, предъ нейния безпримеренъ вихренъ устремъ. Групата смелчаци достигна на 30 – 40 крачки до окопа на „Съединението” предъ гнездата на минохвъргачките и се хвърля въ страхотна ръкопашна борба, въ която борба пада геройски големия и непобедимъ герой майоръ Маноловъ Василъ, пронизанъ въ сърдцето. Противникътъ, обаче, е вече разстроенъ, смутенъ. Той напира отново предъ „Бастионъ полковникъ Нейковъ”,  но устрема му е вече обезвреден.” Това пише д-р Любен Лещов в книгата си „Дойранската епопея. Подвигът на Свищовци”, стр. 19.
Командирът на Свищовци полковник Тодор Нейков решава да контраатакува британската 66-та бригада, но поради недостига на сили решава първо да разколебае бойния му дух. За тази цел в контраатака е изпратен един пехотен взвод. Подпоручик Борис Димитрашев вдига своите 35 бойци и смело и неудържимо атакува на нож четири британски батальона. И се случва немислимото: „Противникътъ... въ смутеното си въображение смета, че следъ ударния взводъ ще излезатъ нови и нови вериги отъ хиляди бойци, нервите му не издържатъ и той се огъва и повръща назадъ предъ вихрения и шеметенъ ударъ на взвода.” (пак там)
Готовите за контраатака в 8.40 часа български бойци стават свидетели да нова изключително дръзка атака. Поручик Лазар Донсузов повежда своя взвод на нож срещу връх Съединение и го превзема, след което само с петима войници атакува и превзема и връх Канарата.
Масовият безпримерен героизъм и нечуваната храброст на българския войник респектират до такава степен противника, че той не посмява да навлезе в пределите на Царство България преди демобилизацията. Благодарение на храбростта и героизма на великия български войник, в България не навлизат окупационни сили от хищните ни съседи, водени от свирепа алчност и безгранична омраза към всичко българско.
Бог да прости войните, паднали в защита на свещенния Български национален идеал – обединението на българите от Мизия, Тракия и Македония в едно целокупто Българско Отечество! Да бъде вечна светлата им памет!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 464088