Вторник, Септември 18, 2018
Новини

Боят при село Попина

На 4 септември 1916г. 9-ти конен полк с четирите се ескадрона получил заповед да разузнава пред Силистренската крепост по фронта от с. Алафатлар до с. Попина на брега на Дунава и да отблъсне всички вражески сили в района. Към 03.00ч. следобед при с. Попина се намирал 4-ти ескадрон на ротмистър Ценович. Ето как описва самия бой в мемоарите си командващият армията генерал Стефан Тошев:
"Къмъ 11 ч.пр.пл. ротмистъръ Ценовичъ изпратилъ единъ взводъ подъ началството на подпоручик Йоновъ, за разузнаване къмъ Дунава при с. Попина, гдето взводътъ се натъкналъ на три неприятелски роти окопани и билъ принуденъ да се спеши и да влезе въ огнева борба. Една ромънска рота настъпила въ флангъ и започнала да обхожда взвода, поради което последния изпадналъ въ лошо положение. Ротмистъръ Ценовичъ, който се намиралъ въ с. Сребърна, щомъ узналъ това, вдигналъ трите си взвода и въ галопъ се понесълъ къмъ с. Попина. Стигналъ на платото предъ селото, той заповядалъ на вахмистъръ Цанева да атакува съ едина взводъ обхватающата рота, а на подпоручикъ Йоновъ да възседне и да атакува съ взвода си фронтално. Подпоручика, не яхналъ още, билъ раненъ въ крака, но при все това той се качилъ и повелъ взвода си въ атака... Тоя храбрецъ падналъ убитъ при самите неприятелски окопи, а юнака вахмистъръ Цаневъ атакувалъ успешно обхватающата рота и я обърналъ въ бягство, но въ това време и той билъ сразенъ отъ куршумъ.
Ротмистъръ Ценовичъ, забелезалъ станалото, скочилъ съ останалите два взвода и въ пъленъ кариеръ се понесалъ въ атака право срещу неприятелските окопи. Въ време на тоя полетъ, той билъ ударенъ на две места въ гърдите, обаче продължилъ да води атаката и, като стигналъ въ окопите, почналъ да сече. Ромъните трепнали и повърнали назадъ, но други три куршума, пратени отъ бегащите, пронизали отново юнака, обаче той все още намиралъ сили въ могъщите си гърди да не оставя ескадрона си. Най-после левента кавалерист, тоя доблестенъ български синъ, изтекалъ вече отъ кърви, падналъ въ ръцете на своите войници и издъхналъ съ следните думи: бегатъ ли? гонете ли ги? А въ това време ромъните действително бегали къмъ Дунава, гдето скрити въ гъсталаците, дочакали пристигането на лодки отъ другия брегъ..."
Трудно, много трудно днешният човек би разбрал силата на духа, ръководила българите към героизъм и саможертва в името на националния идеал - обединението на Отечеството. Думи, изпразнени от съдържание за по-голямата част от младото ни поколение. Боже, пази България!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 462120