Събота, Ноември 17, 2018
Новини

Превземането на Тутраканската крепост

На 6 септември 2011г. се навършват 95 години от превземането на Тутраканската крепост от юначните бойци на Трета българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев. "Тутракан е нашият Вердюн!" - надменно заявява командващият Трета румънска армия в Добруджа генерал Аслан, без да се съобрази с това, че насреща му са българи, а не германци или други. Несломимият устрем и небивалият героизъм на българските войни, нахвърлили се като разярени лъвове срещу най-мощната румънска крепост, предизвикват изумлението на Европа и света.
Изграждането на крепостта започва още след вероломното завземане на Южна Добруджа от румънците. До започването на военните действия на 2 септември 1916г., с малки изключения, тя вече е първокласна крепост. Описана е от генерал Тошев така: "Отъ брега на Дунава, по посока отъ западъ къмъ изтокъ, се извива грамаденъ долъ, опасващъ града въ видъ на полукръгъ, съ радиусъ отъ 8 до 9 клм... гдето, следъ едно малко седло, де почватъ други два грамадни дола, съ обща посока къмъ Дунава. Съ това Тутраканъ се явява като естествено укрепенъ... съ широко и съ твърде стръмни брегове препятствие. Именно върху задния брег на това препятствие е била построена първата главна крепостна линия и се състояла отъ 12 форта, обградени съ две линии непрекъснати окопи... Окопите са били приспособени за двуяросна стрелба и имали по неколко гнезда за картечници. Отзадъ, въ междините на фортовете, били устроени укрепления за батареите... По външния брегъ на дола се намирали поясите отъ непрекъсната бодлива телена мрежа, широка отъ 8 до 10 метра. Предъ техъ на 50 до 100 метра, били изкопани вълчи ями въ шахматенъ редъ, и дълбоки всека два метра, също уплетени въ междините съ бодлива телъ. Тия изкуствени препятствия били добре маскирани и се протежирали отъ силенъ пехотенъ и картеченъ огънъ... На 4 клм. задъ тая отбранителна линия, била построена втора... И имаха право ромънците да се гордеятъ съ Тутраканъ и, при 25-хилядния гарнизонъ, да го считатъ непревзимаемъ, особено отъ насъ, българите..."
Още с преминаването на границата, към Тутракан са насочени ІV Преславска дивизия и І бригада на І Софийска дивизия. На 3 септември те достигат града и го обкръжават. За командващ войските, определени за щурма на крепостта, е назначен генерал Пантелей Киселов, командир на Преславската дивизия. Самият щурм е определен за 5 септември сутринта. На 4 септември е съсредоточена артилерията: 24 полски гаубици, 22 тежки и 8 дълги оръдия, както и 64 оръдия от полските батареи. Генерал Киселов в заповед № 17 разпорежда: І Софийска бригада да завладее форт № 8, І Преславска бригада - форт № 7, ІІІ Преславска бригада - фортове 5 и 6, германо-българската колона - форт № 2, в резерв остава 47-ми полк.
"Точно въ 6 ч. 30 м. сутринта на 5 септември се тури началото на славния кървавъ актъ, на открития пристъпъ, който вътре въ 3-4 часа проби фортовия поясъ на непристъпния Тутраканъ и сломи заседналата въ него 40 хилядна неприятелска армия" - пише генерал Тошев. Открива огън българската артилерия. Цялата неприятелска отбрана около фортове 5, 6, 7 и 8 е осеяна от фонтаните на взривовете. За 35 минути врагът е разколебан и артилерията му е подавена. В 8 ч. генерал Киселов заповядва артилерийският огън да се пренесе в дълбочина и пехотата да тръгне в атака. Предвождани от офицерите и подофицерите, с развети знамена и под звуците на "Шуми Марица", нашата пехота с гръмогласно ура се нахвърля върху врага. Полевата артилерия, намираща се плътно зад бойните редове, оказва мощна подкрепа. Усилва се и огънят на противника. Оръдията и картечниците на румънците, оцелели от артилерийския огън, откриват бясна стрелба. "Огънътъ продължаваше да събаря десетки, стотици; вече офицерите беха убити и ранени; подофицерите също, но устрема напред все пакъ продължаваше съ същата интензивностъ... Вместо да охкатъ, ранените викаха ура, а живите ги прескачаха и все повече се приближаваха къмъ укрепленията, на ужасенъ ударъ съ ножове..." Обезумелите от страх румъни напускат първата линия на отбраната и се устремяват към втората. Малцина я достигат. Мнозита са повалини, останалите - пленени. Пленени румънски офицери казват: "... това, което видяхме от вашата пехота, ни изуми. То беше нещо ужасно."
Така само за пет часа фортовият пояс е пробит. Пленена е цялата тежка артилерия от превзетите фортове и хиляди пленници. За да не се допусне изтеглянето на противника от останалите фортове с артилерията и усилването с тези сили на втората отбранителна линия, генерал Киселов заповядва продължаване на щурма. До вечерта са овладени фортове 10 и 11 от І Софийска и 3 и 4 от ІІІ Преславска бригада. След като целият фортови пояс пада в български ръце, командването започва подготовка за щурма на втората отбранителна линия на другия ден. Започва съсредоточаването на разпръснатите и изморени от боя войски. В този момент свежи резерви на противника започват контраатаки, подкрепени от силен артилерийски огън. Нашите бойци, с поддръжката на артилерията, успяват да сломят врага, нерядко с удари на нож.
През нощта срещу 6 септември гарнизонът е усилен с три пехотни полка. Още на сутринта румъните контраатакуват деснофланговата І Софийска бригада, с цел съединяване с идващите на помощ от Силистра войски и деблокиране на крепостта. Но вече нищо не може да бъде спасено. Българските войски настъпват срещу окопите на втората линия на отбрана, преодолявайки гористия пояс пред тях, прострелван от оръдия и картечници. Гората е премината и след като се съсредоточава и артилерията, към 4ч. и 30мин. вражеските окопи са превзети. Големи групи вражески войски се опитват да се измъкнат от обкръжението, но безуспешно. Преследвайки безредно отстъпващия противник, войните на генерал Киселов нахлуват в Тутракан. В 4ч. и 30мин. следобед падането на мошната крепост е вече факт. Противникът губи девет пехотни и два артилерийски полка, цялата си полева артилерия и две жандармски дружини. Пленени са 2 бойни знамена, 28 000 войници и 480 офицери. Комендантът на крепостта още предния ден бяга отвъд Дунава. Каквито командирите, такива и войниците.
Българските загуби: убити 34 офицери и 1592 войници, ранени 145 офицери и 6182 войници. Германски загуби - убити 1 офицер и 4 войници, ранени 29 войници.

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 481307