Четвъртък, Септември 21, 2017
Новини

Схизмата над Българската православна църква - част ІІ

Но да се върнем отново във времето на схизмата. Главният повод за нея е неканоничното създаване на Екзархията със султански ферман, а не в резултат на църковно – народен събор. Намериха се дори и днес „българи” – богослови, които с демагогия и стил многоучено ни обясняват, как тази революционна борба и неканоничното отделяне на българите от гръцката църква съвсем закономерно и заслужено довеждат до това отлъчване. И как главни виновници са именно българските възрожденци и народните будители, спасили народа ни от планомерното погърчване, осъществявано векове наред от същата тази гръцка църква. Но и тези платени отцеругатели ще получат своето възмездие за разпространяваните лъжи и заблуди.
Погледнато едностранчиво, това отлъчване на Българската църква би могло да се оправдае с неспазването на канона. Но обърнем ли поглед назад в историята и по-конкретно в църковната история на Балканския полуостров, картината става коренно различна. Защо? Защото независима Българска православна църква, под името Охридска архиепископия (патриаршия), е съществувала до 16 януари 1767г., когато е закрита напълно неканонично от османската администрация. Нещо повече, Българската църква е закрита след безконечни и подли доноси и клевети от страна на безбожните цариградски фанариоти до светската власт. Месеци по-рано същата зла участ спохожда и Печката патриаршия. В резултат на тези две афери фанариотската патриаршия се домогва до двата диоцеза и до източник на огромни приходи. Ламтежът за именно тези приходи от страна на населяващата патриаршеския квартал фанариотска сган ни разкрива по-горе цитат от статията на Георги Раковски. Това е едната причина за елиминирането с всякакви средства на двете църковни институции.
Другата причина е чисто политическа. Обвинявайки българските деятели за църковната ни независимост в политизирането на самата същност на Екзархията и привръщайки я в инструмент за политически борби, използващите всякакви сквернословия гореупоменати „български” автори и дума не обелват за това, че в действителност Константинополската патриаршия отдавна се бе превърнала в политически инструмент за налагането на елинизма на целия Балкански полуостров. Откъсването на българския народ от лоното на тази църква – мащеха, довежда до крах великогръцката идея. Изпълзелите от дяволската бърлога Фенер пипала на асимилацията са отсечени с един замах на знаменателната дата 28 февруари 1870г. Канският писък на чудовището се разнася навред. Разнася се и неговото проклятие към дръзналите да му се опълчат българи: „Схизма!”
В статията си „Българска старина”, отпечатана през 1865т., Георги Раковски разкрива истинските цели на елинските вождове: „Българската наша народна книжнина е почнала да страдае еще от появлението християнства в македонските българи поради наводнението елинизма, кого е разпространявало гръцкото племе за политическата си цел със сичките си възможни средства. Всякога, когато погърчената веке Византийска империя е преодолявала над българите (а най-паче от десятаго века, когато гръцкий език измести латинскаго), най-голямото й старание е било да претопи българский народ в себе си с уничтожението на книжнината му. Това се види от самите гръцки някои си писатели, които се изражават, че тойзи въпрос бил за смъртта или за живота на елинизма!”
А във Воденският надпис на цар Самуил четем: „... проклетия Сатана, който произхожда от Константинопол.” Константинополският Сатана не успява да погърчи българите и да ни затрие като народ от лицето на земята. Българският дух, сътворен от самият Създател, предпазвайки българите от претопяване, нанася смъртен удар на това дяволско отроче, наречено „елинизъм”. Затова и обладаните от дявола елински вождове от Константинопол, а впоследствие и Атина, насъскват своите последователи към необуздани зверства спрямо отказващите да преклонят пред тях глава българи, достигнали своя апогей в началото на ХХ век, изразени в разбойническото андартско движение, ръководено от гръцкия владика на Кукуш и военните престъпления по време на Балканските войни, извършвани от гръцката армия по заповед на своя крал.
Македонските българи, за които пише Раковски, са потомците на древните българи на крал Илирик, както ни разкриват древните ръкописи, достигнали до нас чрез споменатите по-горе Български истории. Именно тези македонски българи първи на Балканите и в Европа приемат християнството от апостол Павел при първото му стъпване на европейския континент към средата на І век сл. Хр. Придружен от своя помощник апостол Сила, апостол Павел отива във Филипи, малко градче по егейското крайбрежие на Македония – първият европейски град, посетен от Христов апостол. С покръстването на Лидия, в града е основана от македонски българи първата в Европа християнска община. Първите в Европа християнски общини и църковни организации са именно тези на Илирийските българи. В статията си „Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград” от 1860г., Георги Раковски пише: „А за начало християнства в Европа, кое е започнато за първи път от самаго посланика Павла в Македония и Дардания и разпространило се по цяла Илирия от македонци българи, после же 300 години развило се е от Великаго Костадина, не гърка съща... Ако и македонски българи еще от времени апостола Павла да бяха приели християнство, учредили първая в Европа черкова по свидетелству того истаго посланика Павла.”
За Илирийската църква е писано достатъчно, дори и мимоходом се споменава във връзка с покръстването на българския княжески двор в Плиска през 864г., но без никакви обяснения за нея, за да не се провокира интереса на читателите към тази първа в Европа църковна институция. Именно тази Българска Илирийска църква Източноримският император Юстиниян І (527г. – 565г.) обявява за независима от Константинополската и Римската патриаршии през 535г. под името Архиепископия на Юстинияна Прима със седалище неговия роден град, приел по-късно българското име Охрид. За това му деяние той е обявен за светия на Българската православна църква под името Свети цар Управда.
След Филипи апостолите Павел и Сила се отправят към Солун и Атина, където остават отвратени от манталитета на елините. Веруюто на елините, тяхната философия е, че само елините могат да бъдат свободни и цивилизовани. Всички други народи, наричани презрително от тях варвари, са родени да бъдат елински роби, че са диви и некултурни, тор за „висшата” елинска раса. Тази расистка идеология, с която е пропита цялата елинска интелигенция, става впоследствие водещ принцип на църковния клир на елинизираната Константинополска империя. Вместо проповядваното от апостол Павел Христово учение за мир и любов между хората, фанариотската клика, слугуваща на дявола, се стреми да превърне покорените от империята народи в една хомогенна маса, обединена от една религия – такава, каквато я разбират и проповядват Константинополските архийереи. Така със самото обявяване на християнсквото за официална религия в Римската империя, загнездилите се в християнските общини и в клира елини – езичници, сега вече ревностни християнски проповедници, поемат курс към асимилация и елинизиране на покорените народи, курс следван неотлъчно през цялото Средновековие, та и до ден днешен в поробените от гръцкото кралство исконни български земи в Беломорски Тракия и Македония.
Разпространило се масово из цялата Римска империя, през 313г. християнството е обявено от император Константин Велики за официална държавна религия на империята. Християнската църква вече е трябвало да получи своята йерархия и своя патриарх. Оформят се два върховни християнски центъра – Рим и Константинопол. Под тяхната юрисдикция е трябвало да попаднат всички съществуващи епархии, чиито епископи първоначално са били избирани пряко от своето паство.
В зората на християнството по различните религиозни въпроси са съществували множество противоречиви мнения и възгледи, за което свидетелства Свети Григорий Богослов. С цел уеднаквяване църковните постулати по различните религиозни въпроси, на 29 май 325г. император Константин свиква в Никея Първият Вселенски събор, на който присъстват 318 християнски епископи и видни църковни деятели от цялата Римска империя. Съборът трябва да изработи единен Символ на вярата, който да бъде възприет от цялото християнство. Но споровете се ожесточават и се превръщат в борба за надмощие между различните църковни фракции.
Първо е анатемосано арианството, проповядвано от александрийския свещенник Арий, поддържащ тезата, че Бог Син и Светия дух произлизат от Отца. Следващият удар е насочен срещу илирийските епископи, поддържащи тезата за подобносъщието с Отца на Сина и Светия дух. На Вторият Вселенски събор, свикан в Константинопол на 22 май 381г. от император Теодосий, Илирийската църква е обявена за „полуарианска”. На събора вземат участие и илирийски епископи начело със Солунския архиепископ Асхолий. Заемащ епископската катедра в главния град на Македония, Асхолий е оглавявал цялата Илирийска църква. А от написаното по-горе вече е станало ясно какво е било населението на Илирик.
На първите два Вселенски събора се приема и утвърждава елинската формула, че Бог Син и Светия Дух са единосъщни на Отца, като се утвърждава и върховенството на елинските архийереи над останалите. За утвърждаване господството на елинизма и асимилацията на всички християнски народи в един имперски елински народ, са наложени елистични имена на християнските монаси, свещенници и епископи. По този начин както духовните пастири, така и паството им трябва да бъдат приемани за елини. Чистото Христово учение за равноправието и братството между християните без разлика от етническата им принадлежност е злодейски променено от прикритите като християнски епископи елини - езичници. Целта, към която се устремяват, е да превърнат населението на империята в един елински народ под властта на Константинополската църква и на императора, т.е. върховенство на светската власт над духовната и проповядване на послушание сред народа към властта. Пътят към тази цел се следва неотлъчна както под властта както на римския император, така и на османския султан.
Елинизацията на местното население на Балканския полуостров и насаждането на чуждото елинско самосъзнание сред него започва още при самото създаване на елинската цивилизация. Копирала основно египетската култура, елинската започва да се разпространява из целия егейски регион, налагайки и своя език заедно с културата си. По този начин се елинизира голяма част от древното население на Тесалия, Епир, Македония, Тракия, Анатолия. Този процес на асимилация е спрян поради завръщането на големи маси българи обратно на Балканите и извоюването от тях на политическо самоуправление. Въпреки това тези опити не са преставали никога, през различните периоди с различен успех. 
Първите нахлувания на панонски българи в Македония започват през 378г., с частични заселвания. Към края на следващия век заселванията стават масови, след като български войски нанасят катастрофално поражение на ромейската Илирийска армия. За защита от българите през 512г. император Анастасий (491г. – 517г.) издига 70-километрова стена от Черно до Мраморно море, предпазвайки столицата Константинопол. За българите хронистът от V век Калиник пише, че те толкова се умножили, че заели вече сто града и застрашавали столицата.
Същият този император Анастасий, следвайки политиката на елинизация на населението на Балканския полуостров, изпраща на заточение илирийските владици и поставя на тяхно място гръцки, които трябва да насаждат елинизма чрез своите духовници. Населяващите Илирия българи лишени от словото Божие на родния си език, се вдигат на борба, също както и техните потомци 1300 години по-късно. Техни пратеници отиват с прошение до Белизарий – командващ ромейската армия в Мизия и син на вожда на федератите да окажат помощ на своите единокръвни братя. На бран срещу „безбожния Анастасий” се вдигат и населяващите Тракия българи. Империята губи властта си над Балканските си владения, а императорът е принуден да изгради т.нар. „Анастасиева стена” на подстъпите на самата имперска столица.
Господстващите на Балканите българи предприемат решителни действия, за да прогонят елините и елинстващите родоотстъпници от своята земя. По това време скитски племена, преминавайки през Македония, прогонват тотално елините от Пелопонес и заселват масово целия полуостров. Хилядолетие по-късно скитите, говорещи от древни времена един език с балканските народи, от които произхождат, ще бъдат наречени с лъжливото име славяни.
За това, че потърпевшите от военните дейсквия и походите са само елини, свидетелства хронистът от VІ век Прокопий. Според неговите сведения европейските хуни, наричани преди кимерии, а по-късно българи, заедно със скитските племена анти и склавини, опустошили елинските поселения на Балканския полуостров, обединявайки мизийските, тракийските и илирийските българи. Оцелялото елинизирано население е преселено в района на Източна Тракия, където е създадена темата Македония – ярко доказателство за асимилаторската политика на елинството, успяло да елинизира и самата Източноримска империя.        
С възкачването си на престола, император Юстиниан І (527г. – 565г.), илирийски българин по произход, решава да възстанови властта си над владеещите целия Балкански полуостров българи, удовлетворявайки исканията им. В 535г. той създава независимата в църковно отношение Архиепископия Юстиниана Прима. Тази църковна институция обединява илирийските епархии, населявани от древни и по-нови времена от илирийските и преселилите се при тях панонски българи.
Съвременната псевдоистория на България и дума не обелва за българи на Балканите преди VІІ век, камо ли за древните българи на крал Илирик, населили Балканския полуостров преди цели четири хиляди години. Вместо това съчиняват анекдотични скудоумия за някакви си „древни гърци”, пристигнали странно защо също от север и по същото време. И от тези измислени „древни гърци” уж се пръква елинската цивилизация, буквално копирала и окрала древно египетската. Окрадена и присвоена от елинизма е и предшестващите я цивилизации на древен Крит и древните пеласги. Пеласгия – така се е наричала земята на юг от Македония хилядолетие преди Елада. Прониквайки като раков тумор сред съседните народи, елинизмът е разлагал техните снаги, докато бъдат изцяло обсебени от гръцката зараза и изгубят спомена на своето минало. Така е било преди хилядолетия, също така и преди векове, така е и днес. Всеки опит за противодействие от страна на засегнатите народи води до неистов вой, до войни, терор, до безгранична подлост и лукавство спрямо тях.
В 680г., почти едновременно с Аспарух от североизток, от северозапад през Илирия към Солун се спуска и брат му Кубер, водещ със себе си четиристотин хиляден народ. Този Куберов народ се заселва в района на днешна Македония, давайки съвременният облик на българското население на Македонската земя. Няколко години по-рано Кубер с народа си се преселва в земята на аварите, където е приет радушно от аварския хаган. Тук, в плен на аварите, отвлечени за да ги изхранват, живеят десетки хиляди отвлечени от тях „ромейски поданици”. Човек би си помислил за ромеи, за гърци... Но хаганът поставя за господар над тях именно Кубер, новодошлият от изток принц. Защо ли? Именно заради родствената връзка между Куберовите и Илирийските българи те и получават общ предводител – кънезът Кубер, синът на великият кънез – ювиги Кубрат, възстановил суверенитета на Старата Велика България.
Българската владетелска титла кънез е изписана на Именника на българските владетели. Неин по-съвременен вариант е и титлата княз, носена от независими владетели. А кънез – ювиги е царска титла, велик княз, княз на князете, владетел, стоящ над васални нему владетели. Възхваляваният от „българските” псевдоисторици като „баща на българската история”, т.е. псевдоистория, лъжец и национален предател Златарски обявява абсолютно неоснователно тази древна българска титла за тюркска под формата „хан”. Допълвайки тази нагла лъжа с друга не по-малко подла, че текста „...отвъд Дунава...” означава Алтай, този манипулатор на българската история налага тази напълно несъстоятелна по своята същност смехотворна теория, крепяща се на гореизложените два „фундаментални стълба”, за което би могъл да му завиди всеки начинаещ фентъзи автор. Но вместо да бъде осмян и прогонен, този измамник е възвеличан от цялата българофобска скверн, обсебила и до ден днешен българската история, българската наука и образование. Добре платена със сребърници предателска сган!
През 864г. кънез Борис предприема покръстване на двора и народа в Плиска от ръцете на Константинополски духовници. По негово време Илирия вече е в границите на България. А илирийският диоцез се е намирал под юрисдикцията на Римската църква. Свети Паисий Хилендарски пише в своята „История славеноболгарская, че българите по онова време четели и пишели на латински, което е вследствие на върховенството на Рим над Българската Илирийска църква.
През 869г. в Константинопол е свикан VІІІ Вселенски събор. Един от въпросите, който се разисква, е създаването на Българска национална църква и под чия юрисдикция да се намира тя. По този въпрос интерес представлява споменаването на Илирийската църква. Княз Борис се е интересувал тя под чия юрисдикция ще бъде – дали под Римска, както е била дотогава, или под Константинополска, под която е създадена архиепископията в Плиска. Въпрос, отбягван от официалната ни „историческа” наука, разкриващ ярко еднородността на населението на Мизия, Тракия и Илирия по онова време.
В решенията на този Константинополски събор е заявено Българското отечество, което обхваща именно Илирийските провинции: Старият и Новият Епир, Дардания, Тесалия, Илирик и Македония. Повече от два века са минали от така гръмко разгласяваното „създаване на Първата българска държава” от „прабългарския хан” Аспарух през 681г. и „първото” преминаване на Дунава от българите. И цели шест години от покръстването на „езичниците”, с което „прабългарите – тюрки” окончателно се претопяват сред „славянското море”. Защо ли Римските архийереи обявяват българите за древен балкански народ, създал свое отечество там, където никой от съвременните многоуважавани и възхвалявани историци не е открил и най-малката следа от съществуването на българи? Може би тези римски архийереи са били толкова невежи по въпросите на историята, та не са знаели, че българите идват на Балканите едва в края на VІІ век и че нямат нищо общо с древното местно население?!
Напълно логично е да се приеме, че античните и средновековните хронисти, бидейки съвременници и очевидци на голяма част от описваните от тях събития, са ги описали такива, каквито са ги видели със собствените си очи. За разлика от съвременните продажни субекти, фалшифициращи злотворно историята на собствения си народ. Именно тази Илирийска България, обявена от Римската църква за Българския патримониум на събора в Константинопол през 869 и 870г., е наричана от Константинополските хронисти Старата Велика България. Свидетелство за това са сведенията от Именника на българските кънези и от „Летопис и родословие” на отец Йовчо от Трявна, че след завладяването на България от римляните при император Траян, българите 515 години обитавали отвъд Дунава, т.е. в Дакия и северното Причерноморие, откъдето след няколко века започват походи за освобождението на своята си страна от елинизираната вече Източна Римска империя. 
На 4 март 870г. е провъзгласено създаването на Българската архиепископия в Плиска под върховенството на Константинополската патриаршия. Но документи от онова време показват, че с делата на българската църква се е занимавала императорската канцелария, откъдето е ръководена ромейската пета колона в България – гръцкото духовенство, служещо на гръцки език в българските храмове. Това е един от многото опити за елинизация и асимилация на българите, този път в собствената ни държава. Същото това гръцко духовенство в продължение на цяло хилядолетие е главен инструмент в ръцете на Константинопол за изпълнение не на духовна, а на политическа цел. С други думи, гръцката църква е поставена от безбожните й архийереи в услуга на светската власт, т.е. на дявола и неговите слуги. И точно тези дяволски слуги на 16 септември 1872г. обявяват за схизматична Българската православна църква. В безсилния си сатанински гняв, тези добре прикрити зад ритуалната християнска показност езичници, могат да наложат само това проклятие над провославния и дълбоко вярващ български народ. Раковите тумори в българската снага, наречени гръцки духовници, са изрязани, макар и не докрай, от провъзгласената на 28 февруари 1872г. Българска екзархия.
Немалка част от българите, подлъгани от т.нар. „неканоничност” на Екзархията и наложената схизма, остават под властта на фанариотската патриаршия. Именно сред тях се шири гъркоманщината и родоотстъпничеството. Вместо да бъде майка на всички християнси народи, приобщени в лоното й, така както го изисква християнския й дълг, подкрепян от християнската й вяра, Константинополската църква загърбва християнските повели, загърбва учението на самия Спасител. Превръщайки в елини всички подвластни й християни, тя отхвърля християнския си дълг, защото фанариотската църква няма вяра в Бога, а само показност и суета, с каквато се гордеят прокълнатите слуги на низвергнатия Сатана.
В заключение трябва да подчертаем, че още с възникването на прекопираната в Европа египетска цивилизация, наречена елинска, започва процес на елинизация на местното население на древна Пеласгия. С течение на времето Пеласгия е преименована в Елада и всички народи, възприели еленската култура, започват да се наричат елини. След пеласгите в елини се превръщат и анатолийските народи, елинизацията обхваща и населението на Тракия и Македония, а също и самата Римска империя след завладяването на Елада от Рим. Попаднали под римска власт, срещу илирийските българи започват нескончаеми опити за асимилация. Особена сила набират тези процеси след обявяването на християнството за държавна религия на Римската империя. Но превърналите християнската църква в политически инструмент за асимилация на населението на Балканския полуостров елински вождове срещат масова съпротива от страна първоначално на илирийските българи, на помощ на които впоследствие идват братята им от другите части на Балканите, а също и отвъд Дунава. Така българите обединяват земите си „въз основа на родственото си право”.
След като през 864г. княжеският двор в Плиска е принуден да приеме утвърдения вече като православен византийски символ на вярата, вместо илирийския, обявен за еретически, елинизацията на българите се разгаря с пълна сила. Въпреки многобройните войни с този смъртен за България враг, гръцката зараза се разпространява като епидемия сред българското дворянство и църковен клир. Обръщението „кир” и „кирия” стават повсеместни. Разложеният елит разлага и самата държава и тя съвсем закономерно, раздробена на дузина независими владения, попада под османска власт.
След превземането на Константинопол от османските турци, гръцката патриаршия постепенно разпростира властта си над християните в Османската империя. Основната цел, която си поставят елинските вождове, е асимилацията на цялото балканско, в основата си българско население, в гръцко и възстановяване на Византийската империя като гръцка държава. Тази шовинистична доктрина претърпява пълен крах благодарение на самоотвержената и самопожертвователна борба на хиляди родолюбиви българи, непожалили средства и дори своя живот в името на своето свято Българско отечество.
Сам Бог е благословил неравната борба със сатанинските фанариотски изчадия, която поради тая си благословия се увенча с успех! Искренната вяра е спасила нашия народ от погибел при всичките огромни бедствия и катаклизми, съпътстващи го в хилядолетната му борба със силите на ада. И само вярата ще ни спаси и днес!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 362373