Събота, Ноември 17, 2018
Новини

Боят на конницата при Кочмар

 

На 3 септември 1916г. една румънска пехотна бригада настъпва от Добрич за Курт бунар. Целта на румънското командване е, съсредоточавайки бригадата в този пункт, да застраши десния фланг на българските войски, действащи при Тутракан, а също така и да прикрие съсредоточаването на руските войски, идващи на помощ на румънската армия. В този ден там се е намирала и нашата Конна дивизия. От това произлиза и боят при селата Кочмар и Конак.

За настъплението на противника генерал Колев разбира от донесението на командира на разузнавателния ескадрон ротмистър Кикименов. Заповедта му е пехотата, колоездачните роти и пешите ескадрони да заемат позиция, а конните части да тръгнат веднага за срещане на противника. Право срещу Кочмар се насочва отрядът на майор Соларов. В състава му са две роти от 16-ти Ловчански пехотен полк, 1 колоездачна рота, 4 пеши картечни ескадрана и конната батарея на дивизията. Двете конни бригади под прякото командване на генерал Колев трябва да се съсредоточат към левия фланг за удар при първия сгоден момент във фланг и тил на противника.

В 3 часа след пладне отрядът на майор Соларов при поддръжката на 4 оръдия и 16 картечници започва атаката. Първоначалният интензивен неприятелски огън скоро започва да отслабва, а някои от поддържащите подразделения дори да отстъпват назад. Командирът на дивизията, за да не допусне румънския авангард да отстъпи и да се съедине с главните сили на бригадата, нарежда на майор Соларов да настъпи още по-енергично напред и да изтласка противника от селото. Скоро нашите пехотинци очистват селото от врага. А на фланга вече се съсредоточават ескадроните на І и ІV конни бригади.

Вместо да настъпи напред, румънската бригада, обстрелвана бегло от двете оръдия на 3-ти артилерийски взвод, започват бързо да отстъпват.  Авангардът остава изолиран и генерал Колев заповядва конна атака. Генерал Тошев описва атаката на конницата така: "Само този, който е ималъ случай да види неочаквано избухналия ураганъ, що изведнъжъ помита всичко и бръзо обзима пространството съ вихри и облаци прахъ; какъ... като пилци се пръскатъ, тичатъ, падатъ, ставатъ изплашените хора, търсейки да се подслонятъ и укриятъ по-скоро отъ бесните пориви на на развилнелата се стихия;... Въ тая атака конете, бесно разпалени, неудържими въ силния си разгонъ, съ пена въ устата, съ разширени и тежко дишащи ноздри, разтърсвайки земята съ честите удари на копитата, образуватъ стихия отъ хоризонтално проснали се конски тела, летящи право съ ужаса на едно масово удряне, събаряне, стъпкване. Върху техъ, съ фурия на лицата, съ очи запалени отъ стръвъ, станали едно съ конете, като същински кентаври, стискащи здраво въ ръка сабите и ревящи грозно ура, летятъ офицери и войници...Ударениятъ неприятелъ бива моментално поваленъ, пръснатъ, унищоженъ..." ("Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 година")

Шести конен полк се насочва към шосето Конак - Карапелит по левия фланг на главните сили, подготвяйки атаката. На 500 - 800м от противника ескадронът на ротмистър Барборов помита патрулите и се нахвърля стремително върху опашката на колоната, а ескадронът на майор Берон - челото. Румъните първоначално се разколебават, но задните редици откриват масиран пушечен огън срещу нашите конници. В това време другите два ескадрона на полка връхлитат средата на колоната, но срещат силен отпор от очакващия ги неприятел. Нашите юнаци дават много убити и ранени - хора и коне. Втори конен полк, задържан при Кочмар, не успява да дойде навреме, за да подкрепи 6-ти полк. Но и така цялата няколкохилядна румънска пехотна бригада отстъпва панически от удара на един единствен български конен полк в състав само 4 ескадрона.

Първа конна бригада на полковник Михайлов получава заповед да атакува авангарда, изтласкат от нашите пеши части от село Кочмар. Към три и половина срещу отстъпващите румъни ненадейно се нахвърлят ескадроните на тази бригада: два ескадрона на 1-ви конен полк в първа линия и Лейб-гвардейския конен полк във втора. Противникът побягва панически. Конницата започва да преследва и унищожава вражеските групи, опитващи се да се измъкнат изпод удара и сипещи куршуми срещу нашите конници. Гъста маса румъни правят отчаян опит да дадат отпор. Нашите бойци с гола сабя в ръце се нахвърлят срещу щиковете и куршумите и след жестока сеч принуждават врага да хвърли оръжието и да се предаде.

Планът на румънското командване се проваля. Две пехотни дружини са унищожени напълно, изгубили 650 убити и 730 пленени, към които на другия ден са добавени още много пленници. Пехотната бригада, заплашена по фланга и тила от частите на VІ Бдинска дивизия, е принудена да бяга безредно на североизток. След като бригадата не успява да се завърне в Добрич, там остават само слаби неприятелски сили, което способства за по-лесното превземане на града.

За този бой в статия на списание "Български воин" от 1922г. пише: "Туй, що генералът искаше, беше достигнато... Зашеметени от светкавичния удар на конницата, загубили цял един авангард от две дружини, румъните, които се спасиха от тоя бой, разнесоха първите легенди за страшната българска конница и заедно с туй посяха семето на оня страх, който по-после тъй често сковаваше не само румъните, но дори и техните съюзници русите."

Загубите на Конната дивизия - убити 84 души и 153 коня, ранени - 50 души и 77 коня.

 

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 481310