Събота, Ноември 17, 2018
Новини

Конната атака при Курт Бунар

 

В полунощ на 1 срущу 2 септември 1916г. Трета българска армия предприема масирано настъпление в Южна Добруджа. "Пограничните ни войски, заели вече на мръкване определените си места, очакваха нетърпеливо минутата, за да извършатъ своя скокъ... По целата граница, от Дунавъ до Черно море, съ гръмливо и тържествено ура, те се хвърлиха върху ромънските постове, сметаха ги и ги отхвърлиха дълбоко. Въ десетина минути границата бе вече отворена - тая, изкуствено създадена преди 2 години граница, за да осакати Отечеството съ отнемане на големи пространства плодоносна земя и едно 150 000 българско население...", пише генерал Стефан Тошев, командващ армията.

На сутринта Конната дивизия, усилена с две роти от 16-ти Ловчански пехотен полк и две колоездачни роти, преминава границата и се насочва в три колони към град Курт Бунар. Разузнаването докладва, че в града има силен неприятелски гарнизон. Генерал Колев решава да заангажира противника фронтално с две от колоните си, а с третата - ІV конна бригада, да обходи Курт Бунар северно, в тил. Румъните, виждайки движението на нашите войски, изоставят позицията си и побягват. Когато един ескадрон от ІV конна бригада ги връхлита в полето, те се пръскат като пилци.

Една случка през този ден е описана в брой 22 на "Български воин" от 1922г.: "... генерал Колев, възседнал черния си жребец Пирин, придружен от двама конни ординарци, напусна наблюдателния пункт,... и се понесе напред... Носейки се така, сам сред полето, той изведнъж съзря, че по една долчинка отстъпва румънски пехотен взвод. Наблизо един разезд от шест наши конници наблюдаваха движението на неприятелския взвод. Младежка амбиция обхвана генерала... и той направи знак на шестимата конници от разезда да се приближат. "Момчета, бива ли да пуснем тия румъни да си отидат така? Хайде, да ги атакуваме! Марш, марш!" Генералът с извадена сабля, последван от двамата си ординарци и от шестимата си войници от разезда, полетя на кариер върху румънския взвод... Като хала изневиделица, изведнъж се появиха нашите конници. Забъркани и изплашени от тая ненадейна поява на страшните българи, румъните спряха. Генералът властно и решително им заповяда на влашки да хвърлят оръжието... Така тия осем конници, водени от самия началник на дивизията, можаха да пленят четиридесет неприятелски войници и един офицел."

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 481298