Четвъртък, Септември 21, 2017
Новини

Балканската война – завоевателна или освободителна

Преди сто години армиите на Балканския съюз преминават границите на Османската империя. Започва Балканската война. Самата война не е импулсивен акт на балканските държави. Тя е предшествана от дълги и тежки преговори, останали безрезултатни.
Към началото на ХХ век в границите на Османската империя остават огромни територии, населени с християни. Българите, сърбите и гърците имат вече свои собствени независими държави, но голяма част от техните народи са все още под властта на султана. Поробените християни искат освобождаване от османския гнет. В защита на тази кауза застават правителствата и народите на Балканските християнски държави.
Османската империя не е етническа, а многонационална държава, в която господстващия елемент е мюсюлманският без разлика на етническата принадлежност. Османската империя е мюсюлманска държава, нейният владетел се титулова халиф на правоверните по примера на владетелите на Арабския халифат, откъдето тръгва разпространението на исляма по света.
В ислямската империя християните са в неравноправно и подчинено положение. Всеки мюсюлманин, било той албанец, българин, сърбин, кюрд или друг, е стоял по-високо от християнина. Мюсюлманите са били наричани от християните турци. Наименованието турчин не е носело етнически смисъл, турска народност не е съществувала така, както са съществували различните народности в империята, било то християнски или мюсюлмански. Освен това твърде голяма част от мюсюлманите запазват своето българско самосъзнание и приемат наименованието турчин за неприемливо, даже и обидно.
Самите турци наричат себе си тюрки и извеждат своя произход от тюрките селджуки. Но тюрките, образували се като етнос в началото на нашата ера в Централна Азия, са монголоиди. Те са се формирали от смесване на местни монголоидни племена и хунски родове, завръщащи се от изток към Балканската си Прародина. Пред VІ век сл. Хр. създават Тюркският хаганат, съставен от 24 рода. За владетелски е избран родът Ашина, клон на най-древната имперска династия Дуло.
Докато целия свят нарича турците тюрки, по примера на основателите на Република Турция, българите правят разграничение между двете имена. Защото в действителност тюрките са етнос, а турците са конгломерат от различни етноси, споени от обща вяра и език, обща територия и начин на живот, създали съвременната европеидна турска нация.
Още от ХІ век Константинополските императори, вместо да потърсят българска помощ, за да прогонят нахлуващите селджукски нашественици, започват да ги наемат за действия срещу България. Резултатът от тази самоубийствена политика е всеизвестен. Константинополската империя изчезва завинаги от лицето на земята. Но пък българите, намиращи се под властта на християнския император и подложени на постепенна пълзяща елинизация, са освободени от нея. Освободени от елинизацията, за да бъдат подложени на геноцид и ислямизация от властта на мюсюлманския султан.
Християнското население на Анатолия постепенно приема тюркския език, донесен от завоевателите и тяхната мюсюлманска вяра. На малко хора е известно, че Мала Азия попада изцяло под османска власт едва през ХVІ век. И че в действителност Османската империя се заражда в този си вид през ХІV век тук, на Балканите. И че основните османски военни контингенти са войските на християнските васали, в огромното си мнозинство български. Защото почти целият Балкански полуостров е бил населен с българи.
Това местно Балканско и Анатолийско население е в основата на днешната турска нация, по съвременни данни от ДНК изследвания – над 80%, тюркският ген се посочва в рамките на 20%. След разпадането на империята след края на Първата световна война различните народности се присъединяват към своите държави или създават собствени. А тюркоезичното население няма своя националност. Това са мюсюлмани османлии, а османска държава вече няма. Затова е създадена Турската република, в която всички мюсюлмани са наречени турци. Наистина, години преди това, при преброяването на населението на империята по етнически принцип, основната част от мюсюлманското население е записано като турско. Името турчин започва вече да придобива и етнически смисъл. При силно изразеното национално съзнание на покорените народи, неминуемо е тюркоговорящото мюсюлманско население да започне да оформя свой национален идентитет. Но явно това турско самосъзнание не е било толкова силно изразено, та се е наложило да се създаде специален закон, в който всички граждани на Република Турция да се обявят за турци. Но това става малко по-късно.
А през 1912г. войната стои на прага на балканските народи, носеща много бедствия и смърт за всички. От гледна точка на българи, сърби и гърци войната е освободителна. От гледна точка на турското население – завоевателна. Завоевателни са и намеренията на балканските управници, въпреки широко прокламирания освободителен характер на войната. Те желаят преди всичко териториално разширение на своите държави и величие на собствените си персони.
За българският народ Балканската война е Българската Отечествена война. Целият народ, старо и младо, дори три поколения от едно семейство, се явяват в мобилизационните пунктове. Разчетите на командването за 30% отклонили се от мобилизазията по европейските стандарти не се оправдават. Напротив, доброволците в извънмобилизационна възраст надхвърлят с 30% свикания под знамената контингент.
От емиграция се завръщат хиляди българи, които никой не е търсил и не е викал. Изпълнени с чувство за патриотичен дълг, за да участват в освобождението на поробените си братя, се завръщат емигранти от цяла Европа, от Америка, та дори и от далечна Австралия. Техният пример и готовност за саможертва в името на свещенния национален идеал са били разтърсващи за много хора по света. Хиляди от тях, нямащи друго общо с българите и България, освен най-съкровенното чувство за общочовешка солидарност, се записват доброволци в Българската армия и Македоно – Одринското опълчение. 
Българският войник отива на война с ясното съзнание, че само така може да се осъществи Българският национален идеал – обединението на Отечеството в трите му основни области – Мизия, Тракия и Македония. Трите десетилетия протакания и нежелание на османското правителство да изпълни поетите ангажименти за автономия на европейските вилаети дават ясно да се разбере, че решаването на въпроса по мирен път е изключено и невъзможно.
Главният виновник за избухването на войната е правителството на Османската империя. Жертвайки напразно живота на десетки хиляди свои войници и цивилно мюсюлманско население, то прави напразни опити да удържи това, което вече е невъзможно за удържане. Нещо повече, в действие е приведен чудовищен план за пълното унищожаване на българското християнско население в Тракия. Много десетки хиляди мъже, жени и деца са избити от редовната турска армия и от турски и гръцки башибозук. Стотици хиляди са прогонените от родните домове.  
От тази участ е спасено населението на Родопите. Мюсюлманското ядро, създадено от турския генерален щаб и наброяващо 10 000 души, не изпълнява заповедите на командването да започне избиването на родопските християни. Настъплението на Кърджалийския корпус, в състав 40 000 войници, който е трябвало да стигне до Пловдив и да унищожи всичко българско по пътя си, е спряно от саможертвената атака на Средногорският полк под командването на полковник Владимир Серафимов в битката при Алами дере. Години по-късно смолянски ходжа ще нарече върха „Родопската Шипка”.
Каква е била Балканската война за мюсюлманското население на Родопите? Завоевателна или освободителна? Оставайки по домовете си, голяма част от българите мюсюлмани напълно съзнателно приемат да станат част от българската нация. Българското им самосъзнание по никакъв начин не може да бъде подлагано на съмнение. За тях Балканската война категорично не е завоевателна.
Друга голяма част от българите обаче побягват след остъпващата турска армия. Огромна роля тук изиграва пропагандата, че настъпващите български войски ще убиват попадналите на пътя им мюсюлмани. Страхът за собствения им живот кара хиляди семейства да напуснат родните си огнища и да поемат към неизвестността. Повечето впоследствие се завръщат по домовете си, вече в границите на България, но много от тях във всеобщия хаос на войната стигат чак до Мала Азия.
За Османската държава войната определено е завоевателна. Империята губи почти всички свои европейски владения и огромни производствени ресурси. Дните й са преброени. Десетилетие по-късно върху руините й ще се появи националната турска държава. Напълно несериозно би било да се твърди, че от нейна гледна точка войната има освободителен характер. Въпреки широко прокламираният светски характер на новосъздадената република, нейното население не е, както другите народи, освободено от властта на ислямската империя. Напротив, точно то губи своето господство над покорените от империята народи. Следователно и за съвременните управници на Република Турция, също като тези на Османската империя, Балканската война се явява завоевателна.
За политиците на Република Турция е разбираемо да подкрепят тази теза. Затова пък тя получава подкрепа от политици в България, носещи арабско – турски  и български имена. Тази пета колона, сформирала в началото на прехода противоконституционна партия, наследник на тайна терористична организация, повече от две десетилетия трови съзнанието на мюсюлманското население на България. Под нейно покровителство, при пълното бездействие на държавната власт, се осъществява програма за турцизирането на бъларите, изповядващи исляма, както и на едно политическо течение, маскирано като религиозно и наречено „радикален ислям”. Неговите проповедници четат Корана така, както дяволът чете Евангелието.
От другата страна им пригласят т.нар. „националисти” от някои политически сили. Обявявайки, че „най-големия враг на българите са турците”, те в синхрон с гореспоменатата пета колона продължават да набиват клина на разцеплението. Но неистовите им напъни ще са сизифови, защото тяхното дело е от дявола, а не е вдъхновено от Всевишния. За тези таласъми на омразата е следния цитат: „Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде колкото нея и не ще бъдат угнетени.” (Коран, Сура Ал – Анам, Знамение 160).
В заключение искам да цитирам един пасаж от спомените на генерал Велизар Лазаров. След превзематето на Солун през Балканската война, в града е оставен български гарнизон от 14-ти пехотен Македонски полк под негово командване. След началото на Междусъюзническата война, българската дружина е нападната от една гръцка дивизия, усилена с критски жандарми. Оцелелите бойци, заедно с пленените солунски българи, на брой над 7 000, са захвърлени на остров Трикери. Три месеца по-късно останалите живи от този ад 1 800 българи са спасени и качени на български кораби. При подхождането на корабите към Босфора, Велизар Лазаров ни разкрива следната картина:
„Многохилядно население се трупаше на Цариградското пристанище и отдалечъ, щомъ забелеза нашите параходи, започна своите поздрави съ махане на бели кърпи. Но ние не се приближихме. Требваше да пътуваме директно до края на Босфора, понеже бехме набедени за холерни... Поздравляваха ни отъ своите къщи , съ махане на бели кърпи, и ханъмите. Този благороденъ жестъ на цариградските дами – туркини ни трогна до сълзи и длъжностъ е да имъ изкажа дълбока благодарность.” (Из книгата „Солунският гарнизон 1913г.”)
Едва година е изминала от епичните и жестоки битки на Балканската война, когато победоносната Българска армия неколкократно съкрушава турските войски, превзема „непревзимаемия” Одрин и достига подстъпите на столицата на Османската империя. За разлика от „културна” Европа, чиито медии демонизират своя противник, в пълен противовес на гърците – християни и сърбите – славяни, това столично население по най-ярък и категоричен начин изразява своето отношение към своя „враг” – българите. Кръвта вода не става!

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите хипервръзка!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 362424