Вторник, Ноември 21, 2017
Новини

Ще вдигнем ли братска наздравица на Балкана.

 

Ще изложа моя анализ на отношенията между хората (народите) на Балканите  през последните 4-5 десетилетия. За предрасъдъците между нашите, особено славяноговорящите народи. За недоверието.  Изглежда, че нещата винаги се предават от различни гледни точки.  В разговарите с приятели  от бивша Югославия, съм забелязъл един и същ аргумент – „вас така са ви учили, а нас така са ни учили”. Еднакъв отговор.  Това винаги ме е озадачавало. Различни хора излагат един и същ аргумент.

Дълго време сложните отношения са  използвани  от политиците. Ползват ги и сега. За да извличат някакви политически ползи от противопоставянето и/или да ни разделят, за да сме по-лесно управлявани.

Това недоверие си има своята историческа обосновка. Пишейки тези редове, искам да кажа, че изпитвам уважение и привързаност към нашите съседи, народите на Сърбия и Македония. За последните,  думата „народ” наричам с „особено мнение”, защото от  политическа гледна точка, те са народа  на Реп. Македония, но като цяло не чувствам духовни,  езикови, културни  и исторически  разлики с нас.

Повод за тази сатия стана представянето на югославското партизанско кино по някой от ВВС каналите, мисля, че беше History.  А филмът „Битката при Неретва”от 1969г. бе квалифициран като образец в този жанр.

Тази суперпродукция е най-високобюджетния филм в историята на Югославската кинематография.  Ползва се с изключителната  протекция на държавата Югославия.  Представя епизод от Втората световна война от 1943г., а имено, противопоставянето на югопартизаните на германските войски.  В  „Битката при Неретва”, взимат  участие световно известни артисти като Франко Неро, Сергей Бондарчук, композитор е Дмитрий Шостакович . Сценарист и режисьор са Стефан Булаич и Велко Булаич.  Взимат участие много национални кинематографии, поканена  е  и Българската кинематография.

bn.yul.jpg - 34.83 Kb

Юлий Борисович Бринер, известен като Юл Бринър, изиграл ролята на Иван Владо в „Битката при Неретва”, един от създателите на „Великолепната седморка”

Този опит за сътрудничество се превръща в голям политически скандал по онова време.   Българската страна отказва участие заради режисьорското виждане в една сцена. Булаич използва  старата ни история.  Отнася се за ослепените самуилови войници. Този истрически момент служи като ретроспекция, като се прави  аналогия с колоната титови партизани. Самуиловите войни са представени като  славяни, с „македонски цар”, само не и българи. Естествено е нашите политици от края на 60 те години, да реагират остро и с официални ноти да искат отпадането на този епизод, аргументирайки се, че това е провокация  и грабеж на  история ни. За „арбитър”  призоваваме  съветската страна, която също участва в коопродукцията. Съветските другари хитро си замълчават и си измиват ръцете, въпреки показните им политически пререкания  с Югославия, по онова време.

От българска страна разговорите се водят от шефа на Българска кинематография, Георги Караманев, българското посолство в Белград и Външното министерство. Краманев се среща със сценариста и режисьора на филма, двамата Булаич и всички стигат до споразумението, че по това историческо време (Самуиловото), е имало само една славянска държава и тя се наричала България. Въпреки това, нещата се вкарват в бюрократична задънена улица, а позицията на двамата Булаич и на „Югославия – филм” се втърдява. НРБ е обвинена, че пречи на започналото добро сътрудничество между Югославската и Съветската кинематографии.

Правят се опити за „подкуп” на засегната българска страна.  Създателите на филма предлагат  част от правата (лиценза) на филма и известен процент от билетните продажби в чужбина. Нашите политици и кинодейците  от онова време не се примиряват и категорично отказват. Отговарят, че   епизодът със самуиловите воини, „обижда достойнството и накърнява чувствата на българския  народ”. Търсейки някаква реципрочност  от секретарията на СФРЮ (Югославия) контрират с несъгласието си по отношение на написания предговор от Георги Караславов на книгата на Венко Марковски, „Кръвта вода не става”, където се засягало „отрицателно историческото минало на македонския народ” (виж статията „Героичността в една литературна драма” в рубриката „Култура”).  Но югославските комунисти, великодушно не искали да повдигат този въпрос.

Вдъхновен, че е изпаднал в такава привилегирована позиция и номерът му минава, Булаич, който получава личната подкрепа на Тито за филма,  отива още по-далеч. Прави предложение на Бондарчук за създаването на световен филм за цар Самуил. За участие в проекта   смята да покани  известни артисти от Италия, Франция, Германия. Почти е осигурил  финансирането.  Подготвя  Македонската кинематография  Вардар – филм, за заснемане на продукцията. Тези планове не се осъществяват, вероятно по политически причини. Напрегнати междусъседски отношения. Привличането на  световно известни  имена на артисти цели  да се популяризират внушенията, правени чрез  тези филми.  Големите артисти  служат за реклама, както сега.

Тогавашното поведение  на Югославската държава,  произтичаше от самочувствието като участик и победител във Войната. Самочувствието идваше и от добрата югоикономика, с помощта на европейските държави, които осигуриха и много лицензни производства.

Спомням си от прочетеното когато Чърчил помагал  на Югославия с милиони паунди. Съветниците му се опитали да му внушат, че Югославия е комунистическа страна, че има само една партия , няма демокрация, че се нарушават и не се зачитат човешките права. Чърчил само им отговорил, пращайте парите, аз няма да живея там. Европа и САЩ помагаха.  Югославиският стандарт на живота беше  сред първите  на континента. Благодарение на хитрата титова политика, която заставаше по средата на двата враждуващи политически лагери. Този възход  даде възможност във федеративната държава  да се развият много обществени сфери, като спорт, култура , изкуствата –музика, театър, кино   и др., Това допълнително пропагандираше  югславското общество и наливаше  национално самочувствие и гордост, че са нещо повече от народите в  другите соц.страни. За разцвета допринасяха и хората със своя ентусиазъм.  Оттам идва и югоносталгията на старото поколение.

bn.jugoslavija 1968.jpg - 88.37 Kb

Едно легендарно поколение от югославската „репрезентация”, в което личат имената на Ивица Осим, Драган Джаич и др.

 

bn.pevci.jpg - 46.12 Kb

Съзвездие от най-известните певци на югославската попмузика

 

Пак благодарение на тези велики сили и техните инструменти като Коминтерна, напр.и с участието на великосръбските шовинисти, Македония беше отдалечена от България освен в политическо, така и в културно и духовно отношение.  Героите започнаха да се топят. Партизаните, отстояващи българския характер на македонците, бяха избити (Шарловистите) или хвърлени в концлагери, в които също загиваха (Методи Андонов – Чендо). Като цяло македонците се чувстваха  икономически добре в тези благоденстващи години. Земеделските стопани запазиха  собствеността си върху земята. Останаха и дребните  градски частни производства.  Македонският комунистически елит беше част от Съюза на югославските комунисти. Обикновените македонци минаваха през училище, университет, казарма, които  също ги универсиализираха  като югославяни. Просперитета на всеки човек, семейство зависеше от  привързаността към  идеята за общото югославско семейство,  за историчекските връзки  на македонския и сръбския народ и откъсна  хората съвсем от българската им същност.

bn.fiat.jpg - 35.45 Kb

Малкият фиат 750(фич), превърнал се в емблема за Югославия през 70 те години.

 

Десетилетия наред, предприемчивите югославяни спокойно пътуваха и работиха на Запад. Имаше относителна свобода, достъп до западната преса и изкуство. Югославската куртура също беше широко представена на Запад. Българите,  близо до границата слушаха  радио Белград, в онези соц. времена.

Над Югославия блестеше звездата на една благоденстваща безметежност.

Иван Радоев беше казал навремето, как човек може да се нахака в някой хендек в момент на въодушевление. Настъпиха промените и след 1990г. отпадна ролята на Югославия, като политически играч и буфер с Източния блок. Започнаха обратни процеси от натрупани противоречия през годините на възход. Разпадът беше неизбежен, за жалост с цената на жертви.

Описаните по-горе събития са част от духа на Балканите по онова време. Породените предрасъдаци са напълно обосновани. Днес, малко от младите обръщат внимание на това. Те си имат своите забавления, интернет, чалга и друга съвременна музика и това, което пиша сега се намира далеко от тях.

Днес всички сме смирени и не трябва да обръщаме голямо внимание на филмови продукции (Трето полувреме), без художествени качества, финансирани от правителства на бивши съседни югорепублики,  появили се в наше време като рецидиви и като ехо  от миналото.

Нека се усмихнем на гигантоманското строителство на паметници на антични херои. Така безпомощните  политици целят да  прикрият унизителното   търсене при липсата на идентитет. Народите, хората,  не са виновни и те не трябва да бъдат въвличани.

Междувремено, долавям   привързаността не само на македонците, но и на сърбите към нас. Имам много истински приятелства, но това съм изпитвал и при многократните ми пътувания до тези страни. Нека да се отнасяме с разбиране към някоя тяхна наивна обърканост, когато  се опитват да ни представят  тезите си. Да не забравяме  наслоенията от близкото минало.

В нашите сърца трябва да храним приятелство и топли чувства към хората от съседните бивши югодържави,  защото като изключим македонците, ние нямаме по-близък народ от сърбите. Дори и в името на нашата вяра. Нека нашите политици да допринесат ние да си помагаме при нужда, както се пее в химна  на Словения:  Вдигаме наздравица  и да помогнем  на съседа, ако има нужда от нас.

 

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 373280