Понеделник, Декември 18, 2017
Новини

Третият щурм на Дойран - 1918г.

Снимка: google.com

До самото начало на настъплението, съглашенското командване по нищо не издава своите намерения да настъпи срещу позициите на 9-та Плевенска дивизия. Отчитайки непроменената интензивност на артилерийския огън и двата катастрофални опита за пробив на фронта в този участък, българското командване очаква главния удар този път да е насочен другаде. Британското командване успява да постигне изненада по отношение на направлението на главния удар, но това не му донася особена полза. Българските войни са се окопали здраво на своите позиции и изобщо не мислят да ги отстъпват.
На 16 септември съглашенската артилерия открива масиран огън по целия фронт на дивизията. Особено силно се обстрелват Предната позиция и Дъбовия гръбнак. Огънят на оръдията се коригира с аероплани. Отговаря и нашата артилерия. До обед противникът изстрелва 22 500 снаряда: по 1-ва бригада на левия фланг – 3 500, по 3-та бригада на десния фланг – 9 000 и по Предната позиция – 10 000. Изстреляните снаряди за целия 16 септември са над 70 000. Артилерията ни дава едва 3 550 изстрела.
През деня генерал Владимир Вазов инспектира позициите. Очаквайки настъпление на противника по фронта на дивизията, той взема мерки за отразяванито му. В 6.00 часа след обед издава заповед за принеждането на всички части в пълна бойна готовност. Предвиждайки пехотната атака, генерал Вазов нарежда артилерията на дивизията да открие силен огън по пунктовете за съсредоточаване на противника. По негова заповед към позициите подхождат и резервите 34-ти Троянски полк и две сборни дружини.
Към 9.00 часа вечерта около рота пехота настъпва срещу височините Генерал Жеков, Княз Кирил и Генерал Нерезов от Предната позиция, но е разпръсната от артилерията. Нов опит да превземе Княз Кирил предприема в 10.15 часа един взвод, но отново безуспешно.
На 17 септември противникът продължава да води силен огън, предимно с тежки оръдия, основно по позициите на 33-ти, 17-ти и 58-ми полкове. В 10.40 часа вечерта огънят става барабанен. Десет минути по-късно британците използват за пръв път и газови снаряди. Доброто обучение и подготовка на нашите бойци дават своите резултати и ефектът от деветте газови атаки е твърде слаб. Българските загуби от двудневния артилерийски огън са 9 убити и 25 ранени.
В 4.35 часа сутринта на 18 септември британската пехота настъпва по целия фронт на дивизията. Наблюдателите подават веднага червени ракети и  българската артилерия моментално открива преграден огън.
Британската авиация господства във въздуха. Вражеските аероплани освен с коригиране на огъня и разузнаване, атакуват обозите с припаси, автомобилите и всяка друга цел, която забележат. Въпреки това, командващия 1-ва армия генерал Стефан Нерезов отива с автомобил в командния пункт на 9-та дивизия. Запознавайки се с обстановката, той решава да отиде в окопите на първа линия в самия разгар на боя, като се обръща към генерал Вазов с думите: „Аз отивам на позицията. Ако се случи с мене нещо, Вие ще командвате армията, а полковник Каменов – 9-та дивизия. Стойте тук и командвайте боя.” (Никола Недев, „Дойранската епопея”, 1923г., стр. 202).
Виждайки до себе, си под куршумите и снарядите на противника, самият командващ армията, бойците са въодушевени до краен предел. Вече нищо не е в състояние да надвие бранителите на Отечеството, окрилени от присъствието най-висшето началство редом с тях пред лицето на врага.
Освен личната си храброст и героизъм, генерал-лейтенант Стефан Нерезов проявява и едно друго свое качество. „Схващайки, че положението е отлично, той беше изпратил придружаващия го офицер поручик Хаджи Петков да предаде... на полковник Мидилев, да помоли щаба на Действующата армия да се заповеда на 2. армия да мине в настъпление по Струмския фронт, тъй като от хода на боя той вади заключението, че с 1. армия той ще може да мине в настъпление.” (пак там)
Генерал Нерезов вижда разкрилата се изключителна възможност да се разгроми целия десен фланг на съглашенските войски, с последващото превземане на Солунския укрепен лагер и поставянето на противника в безизходно положение. За съжаление, висшето военно и държавно ръководство не се оказват на висота. Пропусната е една безценна възможност българската армия да освободи цяла Македония, като унищожи вражеските бойни сили. Този пропуск довежда до Владайския метеж, Солунското примирие и черния Ньойски договор.
57-ми полк. На десния фланг на дивизията е заел позиции 57-ми полк на подполковник Никола Иванов. Голяма част от окопите и телените мрежи на заставите и на част от Главната позиция при връх Долмар са унищожени. Към 5.00 часа сутринта на 18 септември два британски батальона атакуват четирите застави пред фронта на полка, отбранявани от по един взвод. „Англичаните имаха всичките основания да верватъ, че техната пехота ще настъпи безпрепятствено дори до главната позиция. Съ огънъ и железо отъ два дни те рушеха позицията на полка и верваха, че всичко е вече разрушено и защитниците са избити”, пише Петко Пеев в книгата си „Отъ Плевенъ презъ Нишъ до Дойранъ”, стр. 181, София, 1932г., посветена на 57-ми пехотен полк.
Но надеждите им остават излъгани. Българската артилерия открива преграден огън, който поваля част от атакуващите. От неуязвимите си укрития излизат пехотинците, които също откриват огън. Британците дават много жертви, но единият батальон успява да превземе застава Габаре, а една рота - и застава Слатина. Британски аероплани обстрелват забелязаните на открито наши резерви.
Командирът на 3-та бригада полковник Стефан Рачев решава да контраатакува. Оръдията на 19-ти артилерийски полк откриват унищожителен огън по заставите. В 10.50 часа гарнизонът на Габаре, усилен с част от дружинния резерв и подпомогнат от съседите, си възвръща заставата, вземайки 30 пленници. В 10.55 часа и Слатина е отново в наши ръце. Взети са 6 пленници, а убитите са около 70. Нашият полк дава 3 убити, 18 ранени и 6 безследно изчезнали. До края на деня в полосата на полка е спокойно.
На 19 септември преди изгрев британската артилерия отново открива унищожителен огън по позициите на полка. В 5.20 часа две роти атакуват заставите Габаре и Целувка, но са отбити с огън. Срещу 57-ми полк повече атаки не се предприемат.
33-ти полк. Вляво от 57-ми полк е развърнат другия полк от 3-та бригада – 33-ти Свищовски с командир полковник Тодор Нейков. Полкът заема за отбрана най-важния за дивизията участак – т.нар. Дъбов гръбнак, „гордия и мраченъ Дъбъ, който отъ две години, споредъ кореспондента на в. „Таймсъ”, „се присмива на британската армия”. (Петко Пеев, „Отъ Плевенъ презъ Нишъ до Дойранъ”, стр. 183). Загубата му би се отразила изключително тежко на отбраната на цялата дивизия и би открила пътя към втората Главна позиция.
Полкът разполага с три линии на отбраната: Линия на заставите (Свищов, Солун, Междинна и Крестали), Линия на предната позиция (Съединение, Цербер, Калето и Никопол) и Линия на главната позиция (бастионите полковник Нейков, № 2 и № 1). Дължината на всяка линия е 1 500м. Срещу него противостои 22-ра британска дивизия, усилена с гръцки пехотен полк.
През цялата нощ срещу 18 септември вражеската артилерия бие с тежки и газови снаряди, около 100 000, позизиите на Свищовци. Гъстият дим от барутни и отровни газове пречи на наблюдателите, надянали газовите си маски, да открият навреме противника. В 5.23 сутринта 66-та бригада настъпва срещу Солун, а 3-ти гръцки полк – срещу Свищов. Друга британска бригада настъпва срещу Междинна и Крестали.
Гарнизонът на Свищов се състои от един взвод – 35 души с една картечница. Обкръжени сред море от 2 500 гърци, героите Свищовци започват борба на живот и смърт. Отстоявайки докрай позицията си, почти всички падат със смъртта на храбрите. Само шепа бойци успява да си пробие път към връх Съединение. 
Гарнизонът на Съединение се състои от 1-ва рота с 3 картечници и 4 минохвъргачки, общо 200 души. Срещу тях сега налита целият гръцки полк. Фронталната атака е отблъсната, но височината е обходена по двата фланга. И тук гарнизонът се сражава до смърт. Почти цялата рота, начело с командира си поручик Рашков, загива геройски. Шепата оцелели с бомби и ножове успяват да достигнат Цербера.
След като пробива Предната позиция, към 6.00 часа сутринта усиленият 3-ти гръцки полк се разгръща за атака на Бастион полковник Нейков от Главната позиция. Срещу вече 4 000 гърци се отбраняват две роти начело с командира на 2-ра дружина майор Васил Манолов. Атаките следват една след друга. Гърците успяват на няколко пъти да навлязат в окопите там, където защитниците падат убити, но са унищожавани с контраудар на нож.
Виждайки, че всеки момент мътните вражески талази могат да залеят и този последен опорен пункт и да излязат в тила на отбраната, майор Манолов провежда една изключителна по дързост и себеотрицание контраатака. С едва 50 бойци се хвърля на нож срещу многочисленият враг, всявайки паника и смут в редиците му.
„Тази крайно дръзка и ненадмината по смелостъ контръ-атака – 50 срещу многохиляденъ противникъ, можеше, наистина, само единъ майоръ Маноловъ да поведе. Групата храбреци, водена отъ майоръ Маноловъ и верваща въ неговото безстрашие и непобедимостъ, се хвърли върху противника, който се огъна и се върна назадъ, предъ нейния безпримеренъ вихренъ устремъ. Групата смелчаци достигна на 30 – 40 крачки до окопа на „Съединението” предъ гнездата на минохвъргачките и се хвърля въ страхотна ръкопашна борба, въ която борба пада геройски големия и непобедимъ герой майоръ Маноловъ Василъ, пронизанъ въ сърдцето. Противникътъ, обаче, е вече разстроенъ, смутенъ. Той напира отново предъ „Бастионъ полковникъ Нейковъ”,  но устрема му е вече обезвреден.” (Д-р Любен Лещов, „Дойранската епопея. Подвигът на Свищовци”, стр. 19).
Саможертвата на петдесетте герои не е напразна. В душите на агресора се е загнездил вече оня страх от българските юнаци с натъкнати на пушките ножове, койта кара всеки враг да тръпне от ужас. Подстъпите към Бастиона са почернели от гърци, окуражаващи се едни други, че са 15 на 1. Въпреки това атакуващи със свито сърце в очакване на поредната вихрена контраатака. След всяка неуспешна атака купища убити врагове остават на бойното поле.
Но и защитниците оредяват все повече. Вече четвърти офицер поема командването на Бастион полковник Нейков. С пристигането на бригадния резерв и включването на нови батареи, е организирана контраатака. Към бастиона е изпратен резервът на бригадата. В смъртоносния преграден огън се включват нови батареи. Към 6.30 часа Свищовци се хвърлят напред на нож. Връх Съединение е очистен от врага в 8.55 часа, а към 9.45 часа пада и Свищов. Мятащите се между височините обезумели от страх гърци са изтребени от артилерията. Побягват назад и други гръцки части. Малко след това в български ръце падат и височините Царевец и Канарата на фланга на Доростолския полк.
Срещу десния подучастък на полка, командван от майор Бочо Загорски, племенник на Васил Левски, настъпва 66-ра бригада от 22-ра британска дивизия. Главният удар на противника е насочен срещу опорен пункт Солун, отбраняван от 2 взвода от 4-та рота с 1 картечница, всичко 85 души начело с подпоручик Борис Ботев. Бетонните укрития запазват войниците, но постовете са избити от огъня на артилерията и гарнизона едва успява да заеме окопите. Едва 30 минути продължава съпротивата на защитниците. Обкръжени от всички страни, привършили бомби и патрони, юнаците не се предават, а тръгват на пробив на нож. До Цербера достигат едва 15 от тях.
Срещу 9-та рота на подпоручик Асен Николов, отбраняваща Междинна и Крестали, британците хвърлят слаби сили, които са своевременно открити и след подадените червени ракети са отблъснати с артилерийски и пехотен огън.
Към 6.00 часа британската пехота започва щурма на укрепения пункт Цербер от Линията на предната позиция. Гарнизонът му наброява 320 души от 2-ра, 11-та и 12-та рота и разполага с 8 картечници и 1 огнепръскачка. Командва се от поручик Симеон Попов.
Преградният огън българските оръдия, пушечния и картечен огън на пехотата, нанасят огромни опустошения сред атакуващите. Въпреки това, несъобразявайки се със загубите, неприятелски колони успяват да нахлуят в десния мустак на Цербера. Незабавно командирът на 12-та рота поручик Асен Бояджиев с резервния си взвод контраатакува на нож и унищожава нахлулите в окопа британци. След това открива силен картечен огън в помощ на 2-ра рота, отбраняваща челото.
Мощен е натискът и срещу челото на Цербера. Защитниците му изнемогват срещу многобройния противник, силите им се стопяват и към 6.15 часа противникът нахлува в окопите. Подпоручиците Борис Пелов, Атанас Семизов и Коста Халачев повеждат с бойците си във вихрена контраатака на нож. Тъкмо ликвидират пробива, британците нахлуват на друго място. Отново подпоручик Пелов контраатакува стремително, но пада убит. Малко преди това загива и подпоручик Халачев. Командването на 2-ра рота, укрепила се само на левия мустак, се поема от подпоручик Семизов.
Британците успяват да превземат челото на Цербера. Малобройните защитници са заплашени от обкръжение и унищожение. Но поручик Симеон Попов със своята 11-та рота и пристигналите на помощ четири взвода от резерва предприема решителна контраатака. „Контра-атакуващите групи настъпватъ съ една беззаветна храбростъ къмъ „Платото на челото на Цербера”, чистейки съ бомби и ножъ всичко предъ себе си. Въ 6.40 пр. пл. младия герой, подпоручикъ Димитрашевъ Борисъ, следъ жестока ръкопашна борба достига и оладява съ взвода си „Центърътъ на челото на Цербера”, като целото чело на Цербера е отново въ наши ръце.” (Д-р Любен Лещов, „Дойранската епопея. Подвигът на Свищовци”, стр. 24).
Изхвърлените от Цербера британци до 8.00 часа сутринта се опитват отново да превземат върха. След няколко безуспешни атаки, оставяйки 800 трупа, противника се оттегля в изходно положение.
На 80м зад Цербера, на връх Трапезица, се намира командният пункт на командира на Свищовския полк полковник Тодор Нейков. Още в началото на артилерийската подготовка всички връзки са прекъснати. Свързочниците, изпратени от командирите, до един загиват по пътя. Само червените ракети, подавани от гарнизоните, показват докъде е стигнал противника. Но предварителното придаване на полковите резерви на дружините изиграва решаваща роля за отблъскването му. По същия начин постъпва и полковник Стефан Рачев, като придава бригадния си резерв към полка.
Полковник Нейков решава да проведе контраатака за отхвърляне на противника и възстановяване на позицията. Но отчитайки, че силите на полка са недостатъчни за разгрома на превъзхождащия го противник, решава първо да разколебае бойния му дух. За целта заповядва на майор Загорски да изпрати в контраатака един взвод от Цербера. „Тази почти неизпълнима задача – единъ взводъ отъ 35 бойци да завърже бой съ неколко английски дружини и да ги разстрои и отхвърли, бе възложена... на подпоручикъ Димитрашевъ Борисъ.”  (Д-р Любен Лещов, „Дойранската епопея. Подвигът на Свищовци”, стр. 28).
Стремителният удар на нож на един единствен български взвод обръща в бягство няколко британски батальона, очаквайки началото на обща контраатака. „Противникътъ... въ смутеното си въображение смета, че следъ ударния взводъ ще излезатъ нови и нови вериги отъ хиляди бойци, нервите му не издържатъ и той се огъва и повръща назадъ предъ вихрения и шеметенъ ударъ на взвода.” (пак там). По петите на бягащия противник, орлите на Борис Димитрашев в 8.30 часа щурмуват връх Солун, отбраняван от 200 британци и след кратък и ожесточен бой го превземат, пленявайки 30 души, 16 картечници и 30 автоматични пушки. Флангът на гръцкия полк е открит.
Към 8.40 часа усиленият гарнизон на Бастион полковник Нейков е готов за решаващата контраатака. В този момент готовите за бой юнаци стават свидетели на друг безумно смел подвиг. Поручик Лазар Донсузов начело на един взвод се хвърля в контраатака срещу връх Съединение. Противникът обръща гръб и смелите български орли, заедно с ротите на подполковник Иван Стойнов, в 8.55 часа презвемат върха.
Българският устрем е толкова голям, че нищо не е в състояние да го спре. Лазар Донсузов с взвода си, увличайки и други бойци, атакува и превзема в 9.45 часа и Свищов, въпреки силния флангови огън. След това, само с 5 войници, атакува връх Канарата в участъка на 17-ти полк и го превзема. Възползвайки се от това, капитан Борис Бурмов с ротата си от 4-ти Плевенски полк щурмува и превзема и връх Царевец.
През нощта срещу 19 септември артилерията на противника не спира своя огън, включително и с газови снаряди, по атакуваните през предния ден позиции. За цялата нощ са изстреляни нови 100 000 снаряда. Към 3.00 часа сутринта две роти от 42-ри зуавски полк настъпват срещу Свищов, но са унищожени с огън.
Основният щурм започва в 3.10 часа. Гъсти пехотни вериги от британци, гърци и зуави, следвани от гъсти колони, се насочват срещу Свищов и Солун. Започва петчасова епична битка на живот и смърт. По няколко пъти височините преминават от ръце в ръце. Завладявайки Съединение, противникът на няколко пъти насочва колоните си към Бастион Полковник Нейков. Но героичните защитници на бастиона отстояват позицията си с огън и нож. Вражите пълчища всеки път са отблъсквани с големи загуби.
Но попълнен с нови сили, към 8.00 часа сутринта противникът превзема Свищов и Солун. Полковник Тодор Нейков решава с контраатака да бъде отхвърлен противника от завладените пунктове. Българската артилерия открива масиран огън по съсредоточилата се за атака съглашенска пехота. Усилени с резерви, гарнизоните на двата пункта се хвърлят в стремителен удар на нож. Позициите са възстановени.
Мощните британски атаки на Цербера, въпреки масираната артилерийска поддръжка, са отбити от защитниците. Противникът нито веднъж не успява да навлезе в окопите. Към 8.20 часа сутринта на 19 септември, под непрестанния огън на съглашенската артилерия, противникът е отбит и обърнат в бягство по целия фронт на Свищовския полк.
Но британското командване не се примирява с погрома и подготвя нова атака.          Към 9.00 часа, след мощна артилерийска подготовка, със стремителен удар са превзети Свищов и Солун. Пехотата на противника, поддържана от артилерията си, отново атакува Съединение и Цербер, но посрещната от силен ответен огън, е принудена да залегне. Прегрупирането й за нова атака е осуетено от силния флангови огън от Цербера и Бастион № 2, както и от българската артилерия.
Към 10.30 часа, по заповед на командира на полка, героят поручик Георги Катранов повежда усилената си с два взвода 8-ма рота в контраатака на нож. Противникът дава много жертви, много спасяват живота си, като вдигат ръце и се предават. В 11.20 часа връх Свищов отново е в български ръце. За бойците от Сищовския полк това е краят на Дойранската епопея.        
Загубите на противника са 2300 убити, няколко хиляди ранени и 200 пленници. Сред трофеите са 23 картечници и 48 автоматични пушки. Свален е и един самолет. Свищовци дават 420 жертви – 140 убити, 263 ранени и 17 безследно изчезнали.
17-ти полк. На левият фланг на дивизията е развърната 1-ва бригада под командването на полковник Петър Атанасов. Ляв съсед на 33-ти Свищовски полк е 17-ти Доростолски полк на подполковник Спас Ангелов. Вляво от него до Дойранското езеро позицията се отбранява от 58-ми полк на полковник Гаврил Личев. Срещу бригадата са съсредоточени за атака 28-ма британска и Серската гръцка дивизия.
Пред фронта на бригадата се намира Предната Дойранска позиция, превърнала се в символ на непреклонния и велик Български дух. Позицията, в която многократно се разбиват мътните талази на съглашенския агресор, събрал войски от 22 националности от целия свят. Дори демоните от ада не биха могли да сломят духа на българския воин, защитаващ своята родната земя.
Предната позиция се заема от две дружини: 2-ра от 17-ти полк, командвана от майор Стефанов и 1-ва от 58-ми полк на капитан Жабленов. Двудневната артилерийска подготовка на 16 и 17 септември нанася тежки поражения на защитните съоръжения. Разкъсани са телените мрежи, разрушени и засипани са окопите, прекъсва се телефонната връзка, чието възстановяване струва много усилия и жертви.
Вечерта на 17 септември британски патрули провеждат разузнаване с бой, но са разпръснати от артилерията. В 10.50 часа преди полунощ и над Предната позиция започват да се сипят газови снаряди. Един от първите пада до укритие на връх Княз  Кирил, в което загива картечен разчет от 9 души.
„Позицията добиваше адски вид, понеже освен газовите, противникът сипеше фосфорни – запалителни снаряди, които запалваха растителността и възпламеняваха телефонните кабели. Войниците за свръзка, изпращани с писмени заповеди и донесения, не се връщаха вече, понеже с маските не можеха да ходят, заморяваха се и падаха по пътя. А газовата стрелба не преставаше. Трудно се дишаше през маската, даже когато се стои на едно место без движение.” (Никола Недев, „Дойранската епопея”, 1923г., стр. 211).
Липсата на надеждна връзка с командването и съседите действа угнетяващо на войниците и офицерите от предната линия на отбраната. Те са оставени сами на себе си. Но дори и това тежко положение не може да сломи волята за победа. 
В особено тежко положение са артилеристите от 9-ти артилерийски полк, поддържащ бригадата. Часове наред върху батареите на полка се сипят газови снаряди. Прислугата на оръдията не е в състояние да води ефикасен огън по противника и да прикрива надеждно своята пехота. Самите бойци в окопите чувстват това и се готвят да посрещнат многочисления враг със своите пушки, картечници и бомби.
В 5.00 часа сутринта на 18 септември британска и гръцка пехота се нахвърля стремително върху защитниците на Предната позиция. Първата атака е отбита с големи загуби, но следват нови и нови. Превзети са две застави пред фронта на 17-ти полк.  Отбраняващите ги взводове едва успяват да си пробият път към Царевец. Пада и връх Пазарджик. Гарнизонът на височина Ловчанска, 7-ма Доростолска рота, се хвърля в контраатака на нож и временно успява да спре настъплението на врага. Но големи сили успяват да излязат в тил на позицията между върховете Княз Кирил и Генерал Жеков.
Предната Дойранска позиция пада. Голяма част от защитниците загиват в неравната борба. Много са ранените и пленените. Загива геройски и капитан Жабленов. Майор Стефанов събира останалите оцелели от дружината си, около 100 души и си пробива път към връх Бончев от Главната позиция. В боя губи двама от ротните си командири и около 30 войници, оцеляват едва 67.
„Защитниците на Предната Дойранска позиция изпълниха до край най-доблестно възложената им задача. Те требваше без заповед да не отстъпват и упорно да бранят поверените им участъци. В адския бой, в газовите облаци, те се биха, нанесоха противнику тежки загуби и не отстъпиха, а беха избити или в бой пленени. В тази упорна отбрана, действително, те беха изгубени за по-сетнешните перипетии на боя, но затова пък беха разстроили първия силен удар на атакуващите силни вълни, които се явиха срещу Главната позиция не с същия устрем и енергия.” Това пише в книгата си генерал Никола Недев, бивш началник на оперативното отделение в щаба на 9-та Плевенска дивизия.
В участъка на 17-ти полк противникът обхожда и атакува височините Канарата и Лерин. Гарнизоните с много усилия към 6.15 часа сутринта си пробиват път към връх Царевец. Но към 7.30 часа и той е обходен от гъсти пехотни колони. Защитниците му са принудени да се изтеглят на Бастион № 3, където усилват отбраната. Огънят на британската артилерия се съсредоточава върху бастиона. Пехотата на противника започва обход и го заплашва с обкръжение. Командирът на дружината подполковник Грънчаров усилва фланговете на своя отговорност с полковия резерв. Настъпващият там противник е отбит с огромни загуби.
Използвайки настъпилото колебание, две роти атакуват окопалата се на връх Царевец съглашенска пехота. Въпреки масирания огън по фронта и фланга, към 10.00 часа юнаците Доростолци си връщат върха. Малко след това с оръдеен огън е унищожен противникът на Канарата и Лерин, които отново са заети от своите гарнизони.
Атаката срещу съседните височини Бончев и Тигър е неуспешна, но британска пехота успява да проникне към Втората Главна позиция в участъка на 16-та рота. В разгорелия се жесток ръкопашен бой противникът е разбит, 200 души са пленени.
До 9.00 часа сутринта са проведени още няколко атаки, но всички неуспешни. Противникът понася огромни загуби в жива сила. Подкрепленията от 4-ти и 34-ти полк на 18 септември остават неизползвани. Командването на полка ги запазва за следващия кървав ден.
От полунощ на 19 септември артилерийският огън по позициите на 17-ти полк се усилва. Често падат и газови снаряди.
Първата атака е срещу връх Бончев в 3.15 часа сутринта. Пехотна колона изненадващо се опитва да обходи върха, но е забелязана навреме. Върху нея се стоварва унищожителен преграден огън. Бомбите и куршумите на защитниците отблъскват вклинилия се противник. Към 4.00 часа атаката замира.
До 6.30 часа височината е подложена на масиран огън с тежки снаряди. Няколко пехотни батальона настъпват в гъсти вериги. Мощният преграден артилерийски и пехотен огън покосяват стотици неприятелски бойци. Но на тяхно място подхождат нови и нови нападатели. В помощ на отбраняващата се на Бончев 10-та Троянска рота е изпратен взвод от 16-та Доростолска рота. Но това е капка в морето.
Виждайки, че вражите вълни всеки момент ще залеят върха, капитан Димитров повежда своята 16-та рота в контраатака. Майор Стефанов също повежда своя резерв – 3-та рота. Противникът е прогонен от окопите, но получил нови подкрепления, настъпва отново. И тази атака е отбита с големи усилия. Усилени с нови сили, британците за трети път атакуват позицията. Този път защитниците не успяват да удържат силно превъзхождащия ги противник и започват да отстъпват.
Връх Бончев е превзет. Един британски батальон се окопава на върха, от който противника трябва да развие настъплението и да пробие българската отбрана. Но майор Стефанов и капитаните Димитров и Расолков с трите си роти, увличайки и отстъпващите, контраатакуват за пореден път. В кървавия ръкопашен бой връх Бончев пак е в български ръце.
Опитите за завладяване на съседните височини Малък Бончев и Тигър са неуспешни за съглашенците. Защитниците получават попълнения. В 2.00 часа следобед пристига 7-ма Троянска рота, а към 7.00 – и две роти от Плевенския полк – 9-та и 11-та, а също и една картечна. Главната позиция е очистена напълно..
Височините Канарата и Лерин са атакувани към 3.30 часа сутринта. Преградният огън принуждава противника да отстъпи. В 5.00 часа противникът предприема нов опит да превземе височините. Артилерията му засилва огъня си. Под прикритието му пехотата обхожда фланговете и излиза в тил на позицията. Гарнизоните, един взвод от 12-та рота на Лерин и 13-та рота на Канарата, са принудени с тежък бой да си пробият път към Царевец.
Отново връх Царевец се изправя срещу вражите пълчища. Отново тежките снаряди разорават всеки метър от отбраната. Но щом започва пехотната атака, българският гарнизон, 12-та и 15-та рота, излизат от укритията и откриват ураганен огън. На два пъти в критичните моменти Доростолските юнаци използват неотразимия български специалитет – удар на нож, сеейки смърт сред многобройния враг. Но шепата герои са обходени по фланговете, върхът е обкръжен и те са принудени с огромни усилия да си пробият път до Бастион № 3. В 8.00 часа Царевец пада с цената на неизброими за врага жертви.
Следващата цел на противника отново е Бастион № 3. Отново британските оръдия разорават отбраната. Но щом огъня им е пренесен към тила, невредимите в своите бетонни укрития защитници заемат своите места в окопите. Отново атакуващият противник е посрещнат с ураганен пушечен и картечен огън, отново е засипан с дъжд от ръчни бомби. Четири Доростолски и една Троянска роти са гарнизонът на Бастион № 3. В 8.50 часа пристига и подкрепление от две роти от 4-ти Плевенски полк, намиращ се в армейски резерв.
Едната от тях, 12-та на капитан Бурмов, прогонва британците от Царевец. По петите им към Лерин и Канарата се насочва българската лавина с бляскащи ножове. Противникът, давайки огромни жертви, побягва назад. Към 4.00 часа следобед положението е възстановено. Омаломощеният противник прекратява атаките.         
58-ми полк. В участъка на 58-ми полк първият удар поема Пионерната дружина на дивизията, развърната на левия му фланг. Прегазвайки пионерите, противникът изненадва гарнизоните на височините Бошнаков, Вазов и Йотовски, очакващи другарите им от Предната позиция, отстъпвайки, да се присъединят към тях. Но войниците и офицерите от 1-ва дружина, начело със своя командир, изпълняват докрай дълга си към Отечеството.
Височините са превзети и командирът на бригадата организира тяхното възвръщане. По негова заповед 7-ма рота от 34-ти полк атакуа и към 9.20 часа превзема връх Бошнаков. Към 9.30 часа противникът е прогонен и от Вазов и Йотовски от 7-ма, 10-та и 12-та рота от 58-ми полк. От 11.00 часа пред фронта на полка настъпва затишие.
През нощта срещу 19 септември позицията на полка е подложена на силен огън с тежки оръдия. В 3.20 часа сутринта гъсти вериги настъпват по целия фронт. До 8.00 часа сутринта са проведени пет атаки, всички отбити с големи загуби за настъпващите. На бойното поле остават над 1 500 трупа.       
11-та дивизия. Не по-успешно е настъплението на 16-ти британски корпус срещу 1-ва бригада на 11-та Македонска дивизия, заела за отбрана участъка от Дойранското езеро до Беласица планина. Командир на бригадата е полковник Панев. Двата й полка, 60-ти и 61-ви, разполагат с 6 пехотни дружини, 64 картечници и 37 гранатохвъргарки. Артилерията, под командването на полковник Савов, разполага с 23 оръдия.
Генерал Бригз разчита да пробие фронта с Критската дивизия, след което да обходи левия фланг на Дойранската позиция, принуждавайки 9-та Плевенска дивизия да предприеме отстъпление. Противникът трябва да атакува укрепените позиции на Македонците, разгръщайки пехотата и артилерията си в открито поле, под огъня на българската артилерия.
Атаката започва призори на 18 септември. Гъсти вериги гръцка пехота отхвърлят бойното охранение и достигат телените мрежи. Преградният огън нанася огромни опустошения в бойните редове. От окопите огън открива и нашата пехота. Понасяйки тежки загуби, 500 убити и още повече ранени, гърците отстъпват. В участъка на бригадата нови опити за настъпление не се предприемат. Генерал Милн прехвърля Критската дивизия западно от Дойранското езеро, за да бъде и тя смляна в напразните опити да се пробие българската отбрана на следващия ден.
Реквием. И третият щурм на Дойранската позиция завършва катастрофално за съглашенските войски. По сведения от щаба на генерал Милн само убитите, които дават, са 11 673 души. Над 30 000 са ранените. Пленниците са 543.
Българските загуби са общо 2 643 убити, ранени и безследно изчезнали. Загиват 20 офицери и 498 войници. Изчезнали безследно, основно на Предната позиция, са 22 офицери и 1 188 войници. По-голямата част от тях загиват на бойния си пост, затрупани под фонтаните пръст и камъни, вдигнати от тежките снаряди на противника, друга част са обкръжени и пленени, много от тях ранени и контузени. Ранените, които дава дивизията, са 41 офицери и 957 войници.
Най-тежки загуби дава 1-ва Плевенска бригада. Жертвите, които дава 17-ти полк са 1 050, а 58-ми полк – 835 души. Върху тях се стоварва основният удар на противника. Две техни дружини са унищожени, защитавайки Предната позиция. Основният брой от жертвите на 58-ми полк, 700 безследно изчезнали, са от 1-ва дружина на същата тази позиция.
„Според съображенията на отбраната, защитниците на Предната Дойранска позиция не требваше да се излагат на унищожение и пленяване. Щом тактическите условия наложеха това, началникът на бригадния участък с писмена заповед требваше да уреди оттеглянето им на Главната позиция... Такава заповед и не можеше да им се даде... Защитниците, възпитани да не отстъпват без заповед, посрещнаха масовите атаки, биха се като лъвове, понесоха грамадни загуби в убити и ранени и само когато беха окончателно разпръснати и обградени, сложиха с чест оръжието...” (Никола Недев, „Дойранската епопея”, стр. 249).
През тези два кървави септемврийски дни на 1918г. черната смърт отнема над 13 000 човешки живота. Десетки хиляди са ранени и осакатени. Оцелелите от преизподнята на войната остават завинаги със своите кошмари. Всички те се сражаваха с чувството на дълг към своето Отечество, но проливаха кръвта си за чужди интереси и печалби. Единствено българският войник воюваше на фронта за освобождението на своите поробени братя българи в многострадална Македония, поробени с благословията на Великите сили, групирани и в двата противостоящи си блока – Централни сили и Съглашение, обрекли на разруха цяла Европа, избивайки милиони нейни синове.
Мир на праха на всички паднали в тази чужда и ненужна тям война!

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 378861