Вторник, Юли 17, 2018
Новини

Историята на един български страдалец

 

 

"Всеки който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществувание на народа .......Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ”.

mitr. klim.jpg - 5.97 Kb

 

Митрополит Климент Търновски – една много интересна личност, велика по отношение на своя дух и  силен характер.  Личност, черпеща силите си от силата на Православната вяра. Духовник, изискващ най-много от себе си и после от своите ученици  строгото  изпълнение на своя пастирски дълг.

Провежда ощесточена борба срещу религиозната незаинтересованост, срещу младите, които са считали като признак на ителигентност това, че не са вярващи и които превръщат безверието в мода, бори се срещу сектите и т.н.

Духовническят му живот започва като протосингел в Русе. Става  ректор на Петропавловската семинария в Лясковец,  училището което  създават с помощта на Марин Дринов. Има един интересен случай - там помага  и на едно бедно момче, на име Ганчо Чолаков да завърши това училище, като го подпомага със средства, а след малко ще споменем отново този герой - Ганчо. По-късно от министерството на народното просвещение му възлагат да създаде и девическата гимназия в Търново, която ръкоовди година и половина и която носи неговото име, днес. Прекъсва просветната си дейност, когато е натоварен от княза да състави кабинет през 1879г.

Участник е в Първото Велико народно събрание, във Велико Търново.

За канонически митрополит  в Търново бива назначен с княжески указ през 1884г. , както и временно управляващ овдовялата Софийската епархия.

Участва в политическия живот на младата държава. Той устоява позиции, които се основават на християнски темели.  Заради своя прям и решителен характер се изправя пред тежки изпитания. Малко след Сръбско българската война му се налага да създаде правителство, което просъществува само три дни. По късно изпада в противоречие и с княз Фердинанд. Успяват да го изгонят от С офия. Когато пристига отново във Велико Търново, народът го посреща с радост.

В съборния храм на Велико Търново, „Света Богородица” , митрополит Климент произнася една бляскава реч, която остава историческа за българите. Тази реч е доста дълга и вълнуваща.  Митрополитът доказва изводите, че  "всеки който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществувание на народа" и завършва със знаменателните думи: "Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ”.  Речта се възприема като противодържавна, насочена срещу личността на княза.

Властите обркъжават митрополията и започват да малтретират Климент. Скоро скалъпяват съдебен процес за оскърбяване на държавния глава. Прокурор по делото е същия този Ганьо Чолаков, на който митрополитът е помагал в семинарията.  Поведението на прокурора било надменно и подигравателно и  предизвикали всеобщо възмущение.  По-късно образът на този прокурор послужва като прототип на Алеко Константинов при изграждането на героя си  Бай Ганьо.

При последната дума, която му дават, митрополит Климент казва : "Колкото за тези, които са причина да бъда привлечен на тази скамейка..., аз не им се сърдя, не ги осъждам.  Всевишняго Бога да им прости това беззаконие, което те извършиха и вършат против мен".

Осъден е на затвор и вечно заточение, но по-късно присъдата е намалена и накрая е помилван от княза. Но изкарва няколко много тежки години под строга полицейска стража в Гложенския манастир.

След освобождаването му е бил горещо посрещнат пред Митрополията от двайсет хиляди граждани.  Най- сетне  започват спокойни дни  за страдалеца, но прекараните  трудности съкратяват живота на Климент.  През 1901г. той умира в София. А останките му са пренесени в Търново, където са погребани в предверието на църквата „Света Богородица”.

След 50 години се налага да открият гроба и намират Митрополита със свещеннически дрехи и нетленно тяло. Така Бог прославил всеотдайния защитник на светото Православие.

 

 

v.drum.jpg - 5.14 Kb

Известният български книжовник и писател, Васил Друмев е роден в началото на 1841г. Произходът му е от село Драгоево, Великопреславско, в което е имало училище още преди Кримската война.

Роден е в един от най-развитите тогава градове, Шумен. Баща му, Никола Друмев,  е среднозаможен занаятчия. Майка му , Керуша е била много красива.  Успява да се спаси от това турците да я грабнат и потурчат, благодарение на женитбата с Никола.

Васил Друмев учи при един от известните учители, Сава Филаретов от Жеравна. В Шумен първо започва да се утвърждава  чистият български книжовен език. Местният драматург и учител,Сава Доброплодни също пише на този утвърждаващ се, нов за това време книжовен език .

 

 

Друмев става стипендиант на духовната семинария в Одеса. Тук написва първата си повест „Нещтастна фамилия”. През 1861, напуска Одеса и заминава за Белград, като постъпва в Българската легия на Раковски. След разпускането на Легията, Васил Друмев се завръща в духовната академия в Одеса, която през 1865г. завършва с отличен успех. През 1869 г. завършва и Киевската духовна академия.

300px-kiev_theological_academy.jpg - 13.26 Kb

Духовната семинария в Киев

Става директор на блългарското училище в Браила.   Проявява интерес към научните знания и към историята на църковната борба на българите. Той е заместник на Марин Дринов в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.  Междувремено написва драмата „Иванко – убиецът на Асеня”, както и другата своя повест – „Ученик и благодетели”.

По-късно Васил Друмев се замонашва и приема духовен сан под името Климент .

Малко хора, днес знаят, че Васил Друмев и Митрополит Климент Търновски са една и съща личност.  От една страна книжовник, писател, драматург, политик - общественик и от друга, изключителен църковен деец, пастир и проповедник.

 

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 445488