Петък, Декември 14, 2018
Новини

Кратък размисъл за думата "ЦЪРКВА"

 

Днес реших да помисля малко за думата "църква".  Гръцката дума за църква  е  ec-cle-si-a или εκκλησία  - еклисия.  Думата се състои от представката  ек -"вътре", "из", и думата   клетос, клиси – свиквам, повиквам, събрание, сбор, т.е. "повиканите, призованите на събрание". Това показва, че църквата е част от обществото на миряните, на тяхното събрание в съответната енория. Това е административната единица на църквата. Така по време на турското робство, например, са се образували православните общини. И всеки мирянин в неделен ден трябва да ходи на църква в своята енория. Днес, много хора ходят на църква в неделя по други, често съседни градове и села. И моя милост, включително. Не е правилно. Човек живее между приятелите, съседите, роднините, семейството. Редно е с тях да ходим на църква, с тях да образуваме  събрание, в своя град, където  грешим, където трупаме в живия живот вина и грехове и сред тях да се молим  и да  искаме  прошка.

А пък от думата събрание идва сбор, събор, синод, синагога (където се събират юдеите). И днес в Русия се използва думата "събор" - сбор, събрание, както е правилния библейски смисъл на думата "църква".

Продължаваме с произхода на думата „църква”. Някои смятат, че произлиза от гръцката дума “kyriakon” – господен. Господен дом.

На български тя е църква, черква, цирцея (при траките), на немски kirche, на англ. church (чърч). На латински преминава и като "КИЕЗА", което освен като събрание, започва да звучи и като сграда.

Думата чертог - "чрътогъ" на саробългарски (от която идва черква, вероятно),  е дом, дворец, палат, покои стаи, даже ложе, произлиза от числото четири..

В ранното християнство, при римляните думата е била дуомо, домос, на български дом. Или както наричат катедралата на Флоренция, „Il duomo di Firenze” или чудесната  Санта Мария дел фиоре, с прекрасния купол на Брунелески, революционен архитектурен проект за времето си. Това означава, че църквата  е къщата на Бог и неговия народ.

calotta.jpg - 29.06 Kb

Затова без да съм сигурен, стигам до славянската или по-точно българската основа на тази дума, с която тя се оформила в другите страни  в Европа, с изключение на гръцката и латинската дума за „тялото Божие”. Най-малкото сме участвали при установяването на тази дума. Думата се утвърждава и с културите  на братските народи сърби, руси и др. Все пак България в ранното средновековие е била основен фактор в Европа. А според Паисий Хилендарски, българския народ е бил покръстен далеч по-рано. Още по времето на Хан Тервел или Свети княз Тервелий, както го нарича Паисий. А Свети цар Борис Михаил І, допокръства дунавските българи, останали като малка езическа част от народа.

Простете ми този опит за упражнение. Просто един повод за размисъл.

 

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 487564