Петък, Септември 19, 2014
Новини

Пороците на цивилизацията

Когато Бог създаде човека, създаде го по свой образ и подобие. Но с грехопадението на Адам и Ева човекът попада в свят, където всекидневно е подложен на изкушенията на Сатана.
И така, разкривайки пред човечеството тайните на прогреса, обогатявайки знанията и уменията на хората, Прокудените внасят пороците всред човешките общества. Като мощен наркотик тези дяволска отрова разяждат човешката душа, предопределена свише да бъде чиста и неопетнена. Слаб и самотен без своя Създател, обърнал Му гръб, човек пропада духовно и морално, изкушаван безспирно от демонични изчадия. Оплитайки се здраво в мрежите от лъжи, Божието творение се отдава във властта на лукавия. По негово внушение човекът отхвърля обещанието за вечен живот, а възприема за истински само този временен престой в човешко тяло.
Още в древността елинският писател Херодот обръща внимание на тази чума за обществото. Порочни хора, домогнали се до властта, вече по никакъв начин не искат да я отстъпят другиму. Създавайки съзаклятия от себеподобни, те се стремят да увековечат своята власт. Но всичко това е временно.
„При демокрацията пороците са неизбежни, а най-вече подлостта и низоста проникват в обществените дела, това не води до вражди сред подлите хора, а напротив, между тях възникват крепки дружествени връзки. Така тези обществени вредители обикновено действат заедно, устройвайки заговори. Това  продължава дотогава, докато някой народен вожд не свърши с тях. За това такъв човек народът уважава и след това този прославен вожд бързо става еднодържавен властник.” (Херодот, „История”, Книга ІІІ „Талия”, Глава 82).
И друг античен писател - Страбон, описал земите и народите на целия познат тогавашен свят, обръща внимание на голямата разлика в нравите на цивилизованите елини и на т.нар. от тях варвари. Скитите и всички други народи, водещи живот съвсем близо до природата, са наречени от самия Омир справедливи. Наречени са справедливи, защото чужди им са пороците на цивилизацията. Но подложени на изкушенията, те като деца им се поддават.
„Есхил също очевидно се съгласява с Омир, когато казва за скитите: „Но ядящите сирене от конско мляко справедливи скити”... Какво чудно има в това, че поради широко разпространената алчност между нас при търгуването, Омир е нарекъл „най-справедливи” и „горди” онези, които живеят най-малко от търговия и печелене на пари...
Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите...
Защото макар да изглежда, че тези неща допринасят за цивилизоването, те всъщност развалят нравите и въвеждат коварството на мястото на простодушието.” (Страбон, „География”, Книга VІІ, Глава ІІІ.07).
Това е самата истина. Днес цяла „културна” и „цивилизована” Европа подражава със зяпнала уста в захлас на прогнилата още в зародиша си елинска цивилизация, наричана още и „гръцка”.        
Могъща е злата сила на земята. Навсякъде, накъдето и да обърнем взор, ни се набиват нейните противоестествени и противочовешки прояви. Огромен е спектърът на тези прояви. От най-демоничните изтребления на човешки същества, през огромни грабежи и грандиозни измами, през пустословията „всеобщо избирателно право” и „народовластие”, до лъжливите рекламни клипове и скверните сладострастни нашепвания.
Човекът, сътворен от Бог като най-висше Негово творение, заради което е обект на неистовата омраза на низвергнатия Сатана, заобиколен от всякъде с демонични изчадия, подложен на непрестанния натиск на дяволските изкушения и на бесните атаки на дяволската мъст, все повече затъва в блатото на атеизма и материализма. Все повече и повече губи своята безсмъртна душа и крачи с огромни крачки към адския огън и вечните мъки в Геената огнена.
Злото вилнее из белия свят и като че ли нищо не може да го спре. Дали е така? В действителност то вилнее неистово, защото усеща вече своя край. Още старите писания разкриват, че когато Бог прогонил Сатана от Рая, то той отприщил злобата си по земята, защото знаел, че дните му са преброени. Сам Бог е преброил дните му на земята и нищо не е в състояние да отмени това предопределение. Иде Божието царство на земята. Иде бавно, но неумолимо. И колкото повече наближава краят му, толкова повече злото се развихря, опитвайки се да повлече със себе си колкото се може повече човешки души. Право казва старата българска поговорка: „Змията хапе най-силно, когато умира.
За човекът това време е време разделно. Това е точно времето, когато човек трябва да реши на коя страна да застане. Коя страна да избере – страната на Бог или на неговия враг. От този избор зависи спасението на собствената му душа. От този избор зависи и спасението на човечеството.
Нашето спасение зависи само от нас самите. И от никой друг!

Снимка: Цивилизация

При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника!

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 693
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 179596