Петък, Декември 14, 2018
Новини

Разказите на майка Валентина

 

Днес, когато се хвърлят зли думи по отношение на българските духовници, за връзки с Държавна сигурност и върху църквата, и върху вярата, редно е да си припомним страданията на духовницитие по време на атеистичния режим. Все пак, нека си зададем въпроса, за вредата от това да имаме митрополити агенти (за мен това не е изненада, нямаше как да не бъдат). За мен е по-недопустимо липсата на вероучение в училищата, в които  младите да се учат и възпитават в духа на християнските добродетели. Защото християнската култура не се изгражда на 30-40 или 50 годишна възраст, а се възпитава в детска възраст. Същите исторически образи,  които конструираха досиетата на духовниците,  днес разкриват тези досиета, дискредитирайки църквата  и не допускат вероучението в училищата. Вече двайсет години всички правителства яростно отхвърлят всяко настояване за зъзеждане на предмета вероучение сред учениците. Така новите поколения израстват изхабени, възпитават се в дух на агресивност.  Да си добър означава слабост. Младите се възпитават в стремеж към пари и сладък живот. Оттам израстват лесни за управление маси. Това се пропагандира и по телевизията.

Нашата църва е устоявала в най-тъмните периоди на комунистическата власт вярата, защото силите на злото не понасят Христовата  Божествена светлина. Затова в противовес на силно преекспонираните информации за митрополитите, ние ще разкажем за мъчениците на вярата.  Не за висшите духовници. Въпреки, че се знае, че след 1944 г. са убити десетки духовници от клира, някои смятат, че са стотина. Но ние ще споменем само за малка част от обикновените свещеници и монаси от малките градове и села, които мъченически понасят страданията в името на православната вяра.

Ще използвам разказа на игумения Валентина  Друмева  от девическия манастир „Въведение Богородично” в Калофер.

kalofer_monastery_church6.jpg - 3.75 Kb

църквата на манастира

Манастирът е създаден в 18 ти век. През 1799 г., е бил опожарен от кърджалийските набези. Със султански ферман манастирът е възстановен през 1815 г. След възстановяването се изгражда и храмът „Въведение Богородично”.  За това помагат дарения, събрани от монахини в Русия. През 1877 г., манастирът е опожарен трети път. Монахините, заедно с част от жителите на Калофер, които са търсили закрила зад стените на манастира, са изклани от турците. Три години след Освобождението, манастирът е възстановен в днешния си вид.

Днес монахините са превърнали манастира в  кътче, напомнящо райска градина, където тяхната радост е пълна.

kalofer_monastery_yard2.jpg - 5.46 Kb

Игуменката Валентина Друмева е написала множество книги за преследването на свещеници от комунизма, но не предали своята вяра. Тя е събирала информация от близки, познати на жертвите, както и на др. очевидци. Ползва  документи от Държавния архив. Тя разкрива съдбата на 468 свещеника , от които 92 ма са убити. Ударите, които нанася комунистическата власт над интелигенцията започва най-напред с репресиите върху свещениците на селищата, като най-видни нейни представители и след това по отношение на учителите и кметовете.

maika-valentina.jpg - 7.55 Kb

майка Валентина


Ето малки извадки от разказите на игумения Валентина:

Отец  Йордан от Поибрене. Млади комунисти го разпъват на кръст, за подигравка. Забиват в дланите и ходилата му гвоздеи. Поради факта, че бавно е умирал, защото кръстната смърт настъпва до третия ден, доубиват го с камъни.

Отец  Лука от Панагюрище.  Чист и достоен, внушителен свещеник. Опитват се да го осъдят в Пловдив, но житието му се оказва съвсем чисто на човек, правил добрини. Бивши партизани го убиват жестоко, отрязайки му ушите, носа и ръцете.

Отец Иван  Русинов от Белозем, Пловдивско. В това село са избити 60 души. Мъченията се извършвали в подземието на Кметството. Отец Иван е  жестоко бит до обезобразяване, скубили са му брадата, бил е унижаван. Когато умира, в резултат на побоя, близките му го погребват с затворен ковчег, заради ужасните рани, които го променят до неузнаваемост. Малко по-късно, чистачът в Кметството, намира парче кожа с брада по нея отпрана от лицето на отец Иван. Бил е изключително ерудиран и достоен свещеник.

Отец Петър от Саранци, Софийско. Бил е на 72 годешна възраст, когато го завързват за мотоциклет и го влачат два километра до нивите с царевица, извън селището, където са го запалили. Така са се забавлявали неговите мъчители със смъртта му.

Отец Георги от Добромир, също е запален жив  с бензин. Това говори за демоничната страна на убийците. Има много случаи на психическо разсройство сред мъчителите, години по-късно, по неумолимия духовен закон.

af12ea09b3a22e40092be897e2a6e5183.jpg - 6.36 Kb

Много от свещениците са измъчвани в концлагерите. Най-страшен от тях е бил лагерът на смъртта в Белене.

Отец Стефан Камбитов от Падеш, Благоевградско, който по-късно работи в Благоевград.  Отецът има еднаква фамилия със сегашния благоевгравски кмет, Атанас Камбитов, възможна е тяхна роднинска връзка (бел. ред.).  Неговите близки разказват на игумения Валентина, че той е бил в Белене 9 години, като година и половина е чакал изпълнението на смъртната си присъда. Там той преживява невероятни жестокости, студ, глад, унижения, бой. Но той е чувствал божията помощ, за да понася с достойнство тези мъчения. На близките си разказва, когато се завръща, че една нощ, след полунощ  били изведени с останалите затворници в склад за въглища. На изгасена светлина са започнали да ги бият и газят с ботуши. В тъмнината се е чувало охкане, чупене на кости, всичко се изцапало с кръв. Когато отминава „тази стихия”, пристигналите началници запалват лампите. Затворниците са били смляни от бой, налягани на земята, полуживи. Отец Стефан е стоял величествено, прав, незасегнат ни от камшик, ни от ботуш, по него е нямало следи. Комендантът, учуден го попитал, кой го е предпазил от жестокия побой.  Отецът отвърнал, „Бог ме пазеше”. Чудо!

simvol.jpg - 5.42 Kb

Имало е много случаи по лагерите, когато с поведението си, много достойни свещеници са обръщали мъчителите си във вярата. Самите духовници не говорят за мъчителите си със злоба, разказва старата игуменка. Те казват, „Бог ни избра да страдаме, за да платим личните си грехове,  греховете на мъчителите си и на нашия народ". Така, с тези достойни изповедници на  вярата,  по време на техните гонения, заблестява красотата на нашата вяра. Вярата, която както казва игуменката, не се гаси, защото произтича от Светия Дух, а произтичащото от Него, не гасне.

Тези примери допринасят  за нашето духовно укрепване, дават ни  сили да пренебрегнем времения интерес, човешката алчност, суета, слава, постове. Всичко това, което както казва майка Валентина,  „ е вятър, сянка,  което гробът не го приема.....".

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 487556