Петък, Ноември 28, 2014
Новини

Генерал Христо Луков

GeneralLukov

Христо Николов Луков е роден във Варна на 6 януари 1888г. през 1907г. завършва Военното училище и е произведен в първи офицерски чин – подпоручик. Службата си започва във 2-ри артилерийски полк на 6-та пехотна Бдинска дивизия. През Първата световна война служи в 1-ва Софийски и 5-та Дунавска дивизии. В края на войната е майор, командир на артилерийско отделение.
След пробива при Добро поле, подстрекавани от вражеската пропаганда, българските войници масово напускат окопите. Напускат позицията си и артилеристите на майор Луков. Останал сам, край Кюстендил той обръща в бягство сръбски пехотен полк със стрелба от изоставени от прислугата си оръдия.
След края на войната командва последователно 4-ти артилерийски полк, Артилерийската стрелкова школа, Учебното отделение в Артилерийската инспекция, 2-ра Тракийски и 3-та Балканска пехотна дивизия.
От ноември 1935г. до януари 1938г. е министър на войната. По негово време е извършена цялостна реорганизация и модернизация на Българската армия, с което си спечелва огромен авторитет сред армията и обществото.
През целия си съзнателен живот генерал Христо Луков се е ръководел от дълга и любовта към Отечеството. Разбирайки прекрасно каква огромна опасност и разложителна сила крие болшевишката идеология, той и за миг не отстъпва от свещенния си дълг на бранител на народа и Родината, включвайки се активно в редовете на Съюза на Българските Национални Легиони. Самото име на Съюза заявява пряката приемственост с Българската Легия, основана от Георги Раковски с единственото намерение освобождението на България. До своята гибел от предателска ръка генерал Христо Луков е негов ръководител.
Към Германия генерал Луков е изпитвал чувства на благодарност. Посредством германското застъпничеството Южна Добруджа е върната на България. Македония и Беломорска Тракия са присъединени към Отечеството след разгрома на сръбския и гръцкия поробител от германските войски. Но за него българските интереси са били първостепенни: „България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси.”
Има сведения за участието му в опити за извеждане на България от войната с мълчаливото съгласие на Германия. Това не се получава. Българският неутралитет би попречил на плановете на Съюзниците по отношение на България.
Дейността на генерал Христо Луков като един от стожерите на Българския дух го превръща във враг на безродните комунисти. Злобата им към Българския национализъм, защитник и крепител на Българския национален дух, на Българската нация, се излива върху неговия водач. На 13 февруари 1943г. на прага на своя дом достойният и родолюбив българин Христо Николов Луков е издебнат в гръб от враговете на Отечеството. Предателска ръка отнема живота му, но повече от това не успява да стори. Прекрачвайки прага на дома си, генерал Луков прекрачва прага на безсмъртието. Безсмъртието на всички велики българи.
Начиная от 2002г. няколко патриотични организации организират ежегодно шествие по улиците на София до къщата, в която е живял и загинал. Наречен е „Луков марш”. Грандиозно факелно шествие със стотици участници и десетки чуждестранни гости от патриотични организации. Докато има български патриоти, паметта на генерал Христо Луков ще бъде вечно жива!

Снимка: ЕДИН ЗАВЕТ блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус -България

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 701
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 192840