Вторник, Септември 18, 2018
Новини

Канонизират чипровските въстаници

 

Величкият епископ Сионий, викарий на видинския митрополит, е предложил да се започне процедура за канонизиране на загиналите участници в чипровдкото въстание. Това са участници от гр. Чипровци, с. Копиловци, с. Железна, с. Долно Церовене и др. Епархийският съвет на Видинска митрополия с председател Видинския митрополит Дометиан разгледа предложението на Величкия епископ.

След като предложението беше щателно разгледано, Епархийският съвет реши да се създаде комисия под ръководството на  епископ Сионий.

Комисията ще трябва да издири сведения за имената на духовниците, участвали в Чипровското въстание, ръководители и участници. Комисията ще трябва също така да събере исторически сведения. Всички събрани сведения и материали с подготвен  доклад ще бъдат внесени в Светия Синод за разглеждане и канонизация.

Въстанието избухва през 1688 год. Главен град е Чипровци, който е заемал важно културно икономическо значение за северозападна част на България. Участват както православни християни, така и католици. В подготовката на въстанието вземат участие католическият епископ Петър Парчевич, високообразован български католически духовник и дипломат и Петър Богдан, също епископ. И двамата умират през 1674 г., в хода на подготовката.

В средата на 17-ти век, старата чипровска аристрокрация, забелязва удобен исторически момент, да бъде легализирана българската национална идея. Както на територията на България, така и пред запада. Идеите на тези напредничави българи  освен, че подготвят въстанието, смело може да се каже, че поставят началото на Българското национално възраждане.

За решението за избухване на въстание играят роля някои важни исторически събития. Османската империя претърпява съкрушителен удар пред стените на Виена през 1683г. от полския полският крал Ян Собиески. Австрия и Полша сключват съюз срещу османците през 1684г, в който се включва и Венеция. През 1686 г. в тази коалиция се включва и Русия.

В Чипровци решават, че моментът е настъпил, когато австрийската армия превзема Белград през септември 1688 г. Въстаниците се присъединяват към австрийските войски. Решителната битка е при Голяма Кутловица (днес Монтана) . Осем  въстанически дружини, образувани в Чипровци и Копиловци  се отправят към Голяма Кутловица, нападнати са от войските на турците и на турския васал унгареца Имре Тьокьоли и са напълно разбити. Оцелелите въстаници се укрепват в Чипровци.  Въпреки героичната им съпротива градът е превзет. Разграбени и опожарени са и селата Копиловци, Клисура и Железна. Много българи се изселват на север и на запад. Във Влашко, Унгария и др.

Костите на голяма част от участниците във въстанието се съхраняват в Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“ и в Лопушанската обител „Св. Йоан Предтеча".

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 462150