Петък, Декември 14, 2018
Новини

Бесарбовски манастир - пътепис

Беше приятна, слънчева сутрин на пети октомври 2011 г. Една кратка радходка по уличките край Дунава ме ободри и ми даде настроение за преживяване на някакво приключение. Бяла пелена се стелеше над Голямата река и не позволяваше да се очертаят контурите на отсрещния бряг. Пълното безветрие осигури почти идеална тишина и в без това в спокойния Русе. Долавях, почти като шепот, румънска реч, оттатък пелената.

Подтикнати от хубавото време решихме да направим малко пътешествие извън града.  Насочихме се към село Бесарбово, където се намира едноименият скален манастир, който сега носи името "Свети Димитър Бесарбовски". Не беше трудно да го намерим. След селото, кафевите пътни табели, показващи местата на паметници на културата, ни отведоха до тясна асфалтирана пътека по поречието на река "Русенски лом".

Тази река прави един много красив пролом във високите скали, които като стражи се издигат от двата и бряга. Реката минава между тези величествени скали, извивайки се в танц на кръшна девойка. В наши дни, на места, тя е оформена като опряни едно в друго множество красиви малки езера - рибарници. Точно по тези скали са създадени многото църкви и манастири от село Червен, село Иваново, до Бесарбово. Аз възприех този голям район, като свето място, достойно да приеме на поклонение много християни, което и занапред ще развива туризъм благодарение на красивата природа и историческо-религиозните дадености.

Каква воля, вдъхновена от вярата,  е проявил средновековният монах, да издяла във варовика тези скални манастири и църкви. Да изкопае в отвестния камък, на главозамайваща височина, килията, в която е прекарвал в отшелничество, на молитва и единение с Бога.

Тази традиция на строителство на скални православни храмове, продължава до Шуменското плато, преминавайки през Тутракан, Аладжа манастир край Варна, чак до Мадарските скали. Там, където е изсечен и Конникът, сякаш да покаже връзката на българина през различните етапи на историята и почитта му към светите места.

bes.jpg - 52.36 Kb

На около 500 метра след село Бесарбово, видяхме портите на Манастира. Пролича, че Манастирът е действащ,(единствен действащ скален манастир у нас), обитаван и поддържан. Влязохме в красив, подреден, зелен двор, в средата кладенец (изкопан от самия Преподобни Димитър), с множесво каменни маси и скамейки, както и старинна чешма. В двора се виждаха и гробовете на свещениците, обгрижвали църквата.

bes1.jpg - 58.96 Kb

Монасите са изкопали 48 стъпала в камъка до църквата, високо в скалата. Точно пред църквата се намира площадка и ниша, където е спял преподобнияг Димитър. След църквата, стъпалата продължават в дясно и достигат естествена пещера, където са погребани костите на бесарбовски монаси.

В подножието на скалата се намират стаите и трапезарията на братята монаси, чийто простодушен разговор доловихме, когато седнахме да починем на каменните пейки, в двора.

 

В миналото, в църквата на Манастира е имало българско училище, в което е преподавал свещеник. В манастира е пребивавал и Раковски, прикован от болест.  Сведения за съществуването на Бесарбовския манастир има от XV век. Но се предполага, че е изсечен в скалите, след покръстването на българите. По-късно, влашкият войвода Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, е владеел района.

bes22.jpg - 58.60 Kb

bes3.jpg - 48.75 Kb

Според житията, преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в село Бесарбово, бил овчар и е имал лозе край река Русенски Лом. Той водил скромен живот, постепено решил да постъпи в манастир.

Димитър тръгнал по Лома и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Бесарбовски живял до края на живота си на това място. Когато остарял и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.

В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно. Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото на Светеца. Мощите били открити на дъното на реката, 33 години след това, по чудодеен начин, от девойка от Бесарбово. Девойката се изцерила от нелечима болест, в резултат на това чудо. Мощите на светеца били поставени в черква в село Бесарбово, а по-късно в скалния манастир.

bes4.jpg - 6.54 Kb

Днес, мощите на Св. Димитър Бесарбовски  се намират в Букурещ, в Патриаршеската черква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией". Те са пренесени там по време на първата Руско-турска война. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени от Манастира, но в резултат на чудо, са се оказвали неуспешни. Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител. Всеки ден, върволица от поклонници изкачват няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят.

Паметта на Св. Димитър Бесарбовски се чества на 27 октомври, особено тържествено и в Букурещ, и в Бесарбово.

През 2005 година, румънският патрирарх, Теоктист, дари икона на Свети Димитър Бесарбовски с вградени мощи на Светеца на Манастира в Бесарбово. Стотици русенци изпълниха катедралния митрополитски храм “Св. Троица”, за да посрещнат и да се докоснат до подаръка от румънския патриарх.

В тържественото си слово при посрещането, Русенският митрополит Неофит, благодари на румънския патриарх за дарението и каза, че то носи още по-голяма радост, защото е в годината, когато се навършват 320 години от блажената кончина на Св.Димитър Басарбовски край водите на русенската река и 231 години от пренасянето на мощите от България в Букурещ.

През 2005 г., на 27 октомври, когато се празнува Свети Димитър Басарбовски, митрополит Неофит и викариен епископ Варсануфие Праховянул, отслужиха заедно света литургия пред новата икона в Басарбовския манастир.

Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за русенци, за Българската църква и за всички християни.

 

всички снимки, с изключение на иконата на Свети Димитър са притежание на сайта "Вардарско слънце"

 

 

 

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 487554