Вторник, Юли 17, 2018
Новини

Начална статия

Все още за много хора, вярата в Бога е път, стремежът към Бога е цел, а любовта към Бога е смисъл на живота. В сегашното бездуховно време, време на егоистичен комфорт, установено консуматорско мислене и безогледен стремеж към удоволствия, много от нас не могат да открият своето място, своя духовен път. Здравите нравствени системи сред хората, семействата и обществата се сриват.

В глобализиращият се свят, който става все по-малко човечен, настъпва време на упадък на националните култури, нарушват са традиционни връзки между хората. Апостол Павел предупреди, че ще се появят вълци в овчи кожи които ще извратят Божия път?... Те често се появяват в публичното пространство, показват ни ги по телевизията, държат се с яростна, но добре прикрита агресия, излъчват празен, безсмислен шум, част са от живота във всичките му посоки. Те често ни говорят назидателно от световните полически столици, често ни разделят, използвайки различни признаци - политика, етнос, дори вярата.

"Църквата винаги е благославяла патриотизма!” и ще го благославя, но не безусловно, а само при задължителното условие, че любовта към родината, служението на родината е осъществяване на дело на Христовата заповед за любов към хората, а не гръмки думи, митове и агресивно превъзнасяне над другите. “… каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Мат. 16:26)

Да не забравяме, че благодарение на Православната църква, ние запазихме идентичността си, през петвековно робство, не само за това, че се очертаха границите на българите, в православните общини, но и в резултат на това, че Православната църква съхрани нравствеността, морала и традициите. А защо не и историческата истина за и на българина. Тя запази неговите ценности и добродетели. Беше в основата на българското Възраждане.

За сравнение, сега, при наличие на "политически свободи" (съществуваща демократична независима България), ние сме морално рухнали и сме на път да възприемем изцяло други, чуждоезични култури и постепено се денационализираме.

Огромният световен материален напредък в последно време, въобще не е съпътстван с напредък в духовната, културната област.

Религиите са в основата на изградените култури на обществата. Така Православието е в основата на нравствено културното изграждане на българина. Отскубвайки го от корена, човек се превръща в беззащитно същество в джунглата, готово да служи на всеки, за да не го погълнe звярът. От тази безпътица произтичат и увличането по алкохол и наркотици, татуировките, залитането към повърхностни, често комерсиални религии, секти и др.

Не случайно се забрани и вероучението в българските училища. Дискредитирането на църквата, тежко пострадала след социалистическия период, цели същото, да пречи на хората да търсят спасение в нея.

На фона на тези проблеми в духовната сфера на обществото, човекът има нужда да се хване за нещо здраво, на което да се опре. Да съхрани хранещите го корени. Корените на традицията и народния живот. Православната църква с нейните вековни традиции и здрав консерватизъм, има своите огромни исторически заслуги за създаването и възраждането на държавата и нацията.

Сега тя има историческата възможност отново да приюти лутащите се и да им покаже Пътя, да им помогне да спасят душите си.

Мисля, че има място за оптимизъм, имаме своя шанс и все пак, всички сме в ръцете на Бога.

"ХУМАННОСТ, КОЯТО ОТРИЧА БОГА, ВОДИ КЪМ БЕЗЧОВЕЧИЕ. ЦИВИЛИЗАЦИЯ, БЕЗ ХРИСТОВА ПРОСВЕТА, ВОДИ КЪМ ПОДИВЯВАНЕ. ПРОГРЕС, БЕЗ ХРИСТА, Е РЕГРЕС. СВОБОДА БЕЗ МОРАЛЕН ДУХ, ВОДИ КЪМ ДЕСПОТИЗЪМ И ТИРАНИЯ."  Достоевски

 

Информация

Статистика

Членове : 74
Съдържание : 753
Препратки : 7
Брой прегледи на съдържанието : 445490